Черната магия

   


   Макар че посвещаването на вещици се извършва тайно, все повече от тях открито се занимават с изкуството си и изискват неговото всеобщо признание. За все по-голямото им проникване в живота на обществото свидетелстват множество факти, като например официалното съществуване на група от студенти езичници (занимаващи се с магия) от Масачузетския университет, местната телевизионна програма "Real Witches", която си поставя за цел да разказва за всекидневния живот на вещиците, включването на езическите култове в Бостонското междуконфесианално съслужение, а също и законът на щата Кънектикът, който официално признава магията за религия. Пресата настойчиво доказва, че вещиците и магьосниците са напълно обикновени, нормални хора: учители, държавни служители, секретари, които просто се покланят на силите на природата и искат да го правят свободно.

       Характерен е фактът, че за повечето от тези хора черната магия съвсем не е мимолетно увлечение, а важна част от живота им. От 50-те години насам в религиозния живот на САЩ проличава тенденцията голям брой хора да се насочват от традиционните вероизповедания към източните религии, като индуизъм и будизъм, а също и към различните окултни течения, в това число и магията. Сега в Америка расте вече второ поколение езичници, което се възпитава в езическа среда и преминава през езически ритуали, които съответстват на обредите на кръщаването и конфирмацията. И нека отбележим, че обществото се отнася към това все по-снизходително. Както казва в интервюто си за един вестник студентка от Масачузетския университет - член на групата на студентите езичници, тя не изпитва никакви затруднения по отношение на своето изповедание нито в семейството си, нито в студентската среда.

       Съвременните американски вещици като правило са представителки на средната бяла класа, а понякога в общините влизат и мъже, привлечени от култа кам природата, към земята, веротърпимостта, а също така и общуването със света на духовете.

       По-нататък ние ще си послужим със спомените на бившата помощничка на върховния жрец на магьосническата община (втория висш ранг на посвещаване). Тя се казва Кристина и днес се намира в лоното на Православната църква. Тези спомени свидетелстват за причините, които карат хората да търсят привлекателността на магията, и за опасностите, които тя крие.

       Като не разбират демонската природа на магията, мнозина я считат за древна религия, която предхожда християнството, но която съвсем не е задължително да му противоречи. Практикуващите я постоянно подчертават, че те в никакъв случай не са сатанисти, че насочват изкуството си изключително към добри дела, според принципа: онова, което си пожелал на другия, ще ти се върне в троен размер. Те твърдят, че с помощта на своите ритуали постигат хармония с природата, а самите ритуали възприемат като магически похвати, с които управляват силите на природата. Не е чудно, че те често са образовани хора, които се интересуват от екологичните проблеми и жадуват да овладеят знания, които да им позволят да променят живота към по-добро. Мнозина пък са привлечени от ритуалите, заклинанията и магическите обреди като такива, тъй като най-разпространените в Америка вероизповедания изключват какъвто и да е мистицизъм.

       За съвременните езичници е много характерно отсъствието на религиозно възпитание, на религиозни и културни корени.

       Случаят с Кристина не е изключение - тя е израсла в семейство, в което майката е била католичка, а бащата - методист, така че на нея, по силата на един вид екуменически компромис, й се е налагало да посещава и католическата, и протестантската служба. Ръководният принцип бил следният: всички религии са равностойни, всички водят към Бога, само че по различни пътища. Не е чудно, че при такова "християнско възпитание" тя не е имала никакво предубеждение към магията.

       Кристина научила за съществуването на вещици в своя град от едно анонимно интервю в местния студентски вестник. Не било сложно да бъдат открити и тя се запознала с тях. Отначало получила няколко книги, а по-късно, след обучение, което продължило година и един ден, била приета в общината им. Общината редовно се събирала за ритуално поклонение на природата всяко пълнолуние и по време на празниците (шабашите): пролетното и есенното равноденствие, средата на лятото, Нова година, Имболг, Белтайн, Лугнасадх и Самхайн. Първите четири ознаменували смяната на годишните времена, а останалите били свързани с периодите на браковете и раждането на потомство. Освен тези ритуали се извършвали и специални магически церемонии: очертавал се кръг и се произнасяли заклинания, които призовават богините на севера, юга, изтока и запада, в резултат на което участниците "се изпълват с природна енергия" и получават възможност да влияят върху събитията. Магията може да се използва, за да се изцели болен от рак, а също и за обичайни неща: за постъпване на работа или по-бързо да се паркира колата. Въпреки че всички тези танци на лунна светлина и призоваването на природните сили изглеждат като доста глупашко занимание, те, както свидетелства Кристина, оказват нужното въздействие.

       "Дори и сега, след толкова години, изкушението е все още силно. Например, ако не стигат парите, за да се плати електричеството, си мислиш: е, за последен път..." Кристина, която има известни парапсихологически способности, отначало се чувствала като у дома си в общината, но както тя сама свидетелства, всичко се оказало само пролог към това, което започнало впоследствие. Тъмната страна обикновено се проявява само след година, година и половина.

       "Научих се да съсредоточавам волята и разума си и да ги насочвам към нужната ми цел. Първата година на занятията е била, изглежда, най-чудната година в моя живот, бях обкръжена от близки хора, всички те притежаваха в известна степен свръхестествени способности. Аз бях щастлива, че като се обединим, ние ще можем да принасяме повече полза.

       След година и половина обаче събитията добиха съвсем друга насока. При нас то се нарича срив. Започнаха да ми се случват ужасни неща. Изпитвах непрекъснат, нарастващ ужас. Тогава живеех в малка къща в една ферма и спях на тавана. Веднъж през нощта ненадейно ме обхвана страх, кожата ми изтръпна и цялото ми тяло сякаш натежа като олово: аз не можех да се помръдна, нито да извикам, а чувството на страх все повече се усилваше. В един момент усетих, че ако не съумея поне малко да се помръдна, за да премахна някак си това усещане, още малко и ще полудея. Съумях да помръдна главата си и тогава видях две светещи и наблюдаващи ме очи, и което особено силно ме порази, това същество висеше във въздуха, без да докосва пода. Сигурна съм, че това не бе халюцинация или игра на въображението, а аз дори и приблизително не мога да опиша обхваналия ме тогава ужас. След известно време - не мога да кажа дали това са били 3 минути или 3 часа - чувството на страх започна да отслабва. Този случай ми направи неотразимо впечатление.

       Освен това започна да ме преследва един и същи сън, който винаги ме караше да се събуждам. Къщата ми се намираше в гората, върху един планински склон. На неговия връх ние направихме магически кръг за шабашите - мястото бе доста затънтено и наоколо нямаше съседи. В съня си сякаш се събуждах, гледах в прозореца към върха на хълма и виждах как той свети отвътре с мигаща светлина, като при това бях сигурна, че този сигнал е предназначен за мен. След като гледах филма "Близки срещи от трети вид", ми беше съвсем ясно какво е изпитвал неговият герой, когато казва: "Те са тук, те са дошли за мен". Този сън бе толкова реален, че не мога да кажа дали това ми се е присънило, или е ставало наяве. В същото време често ставаше и друго необичайно явление. Нощем от върха на хълма можеше да се види как на северозапад, на височина около 1000 фута, се появява ярко светещ, пулсиращ обект, който започва безшумно да се движи на югоизток. Щом само се появеше в далечината, кучетата от всички ферми, които се намираха по маршрута му, започваха да лаят, и колкото повече се приближаваше, толкова се приближаваше и кучешкият вой. Това ставаше редовно и помня, че всеки път гледах този обект и се надявах, че ще се върне и ще ме отнесе със себе си."

       Една от съвременните вещици в свое интервю за един кливландски вестник проповядва "духовно познание на висшата сфера на света", съединяване с всички обитаващи вселената "същности". "Вие ще се убедите, казва тя, че това е част от вашето същество и че то ви направлява." За съжаление тя не разбира, че тази висша сфера и тези същности са само бесовете и тяхната дейност.

       Съчувствайки на бедственото положение на тези хора, Кристина предупреждава: "Бих искала да им кажа, че всичко това няма никакво отношение към Бога. Общуването със света на падналите духове е крайно опасно не само за онези, които се занимават с това, но и за околните. Веднъж самата аз бях свидетелка как един млад човек загуби съзнание по време на магически обред. Една седмица той беше между живота и смъртта, а след това окончателно полудя. Мен ме спаси само Божията благодат. Уверени, че знаем какво правим, ние си нямахме понятие за коварството и злобата на тъмните сили, които се опитвахме да управляваме с помощта на магически заклинания. Избягвайте дори да гледате такива филми като "Полтъргайст" и "Ловци на духове", които изобразяват комично окултните явления. Благодарение на тях хората се отнасят несериозно към съществуването на тъмните сили, които ни ненавиждат и могат да погубят душите ни."

       Ние, православните християни, не бива да си затваряме очите пред подобни прояви на бесовските сили в съвременното общество, а трябва да постъпваме според учението на Църквата. Както пише Лактанций, християнски апологет от IV век, имайки предвид тогавашните влъхви: "Благочестието - ето единствената ми защита. Над благочестивия не могат да властват никакви бесове, никаква съдба. Бог ще го избави от всякакво зло. Благочестивият и богобоязненият ще познае Бога." Нека нашата Православна църква ни бъде защита против лукавия дух на нашето време.


Вестник "Вера-Эском" (г. Сивтивкар). 1994 г. № 128-129