сряда, 29 септември 2010 г.

Няколко думи за молитвата

Молитвата е беседа на човешката душа с Бога, тайнствен разговор с невидимия наш Небесен Баща. Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух: има ли молитва – духът диша и живее ;  няма ли молитва – за духа няма въздух, за него няма живот. Ала истински се моли само онзи човек, който вярва в благостта и всемогъществото  на Бога и който има съзнание за своето душевно и телесно безсилие, за пълната своя зависимост от Твореца – Промислител.
            Сам Бог ни е заповядал и научил да се молим. Още в Стария завет  Той ни подканя : „ Призови Ме в скръбен ден – и ще те избавя, и ти ще Ме прославиш” (Пс. 49:15). „ Ще викнете към Мене и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя. Ще Ме потърсите и ще Ме намерите , ако Ме потърсите от все сърце „ (Иер. 29:12-13 ).
            И Господ Иисус Христос, за да ни предпази от всякакви беди и напасти, препоръчва ни да се молим винаги, като ни посочва и главния предмет на нашата молитва – Царството Божие, вечното наше спасение. „ Бъдете будни и се молете, -  казва ни Той, - за да не паднете в изкушение” (Мат. 26:41). „ Искайте – и ще ви се даде; търсете и ще намерите” (Мат. 7:7). „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите” ( Мат. 21:22). „Каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде” ( Йоан 15:16). „Всякой, който иска, получава, и който търси, намира” (Мат. 7:8 ). „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде” ( Мат. 6:33).


            А св. Апостол Павел, като  ни дава съвет  да се молим непрестанно ( 1 Сол. 5:17; Еф. 6: 18), ни заповядва да се обръщаме към Бога с просби, молитви, молби и благодарения ( 1 Тим. 2:1) като с това ни дава понятие за разните видове молитви. Просби ние отправяме към Всевишния като към Цар, молитви - като към Бог, молби – като към Съдия, и благодарения – като към Творец и Подател на блага. С просбите си ние искаме от него вечни и временни блага, с молитвите и молбите си Го молим да ни спаси и избави от всякакви злини, от всякакъв грях и от наказание за грях. А като ни даде според нашите просби и моления, ние му пренасяме благодарения.
            Истинските християни от опит знаят, че молитвата е най-силното лекарство против всички скърби и бедствия и единствен ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта. Изливайки скръбта на душата си в молитвата към Бога, те неведнъж се удостоявали с Неговата безкрайна благост и получавали утеха след  постигналите ги нещастия. Молитвата е най- силното средство, чрез което можем да изпросим Божията милост; тя е голяма сила, която не се задържа от нищо, минава небесата, издига се до самия престол на Бога, слиза даже до бездната на ада и от там извежда на свобода затворниците.

            За да бъде обаче молитвата ни успешна, да ни принесе полза, е необходимо:

1.      Да се приготвим предварително за нея (Сир. 18:23), като се изпълним с благоговейни чувства и разположения, като бъдем дълбоко проникнати от мисълта, че ние – слабите, грешниците и недостойните твари – ще застанем пред всемогъщия и всесъвършен  Бог, пред Когото благоговият херувимите, и ще беседваме с Него като с наш добър Баща. Както когато в трудни обстоятелства ни предстои да се обърнем към някое важно лице за помощ,  ние всецяло сме заети с това – какво и как ще им кажем,  как почтително и сериозно ще говорим, как, в случай че ни откаже, ще повторим и потретим молбата си и силно ще настоим, така трябва да постъпваме когато се обръщаме към Бога с молитва.  

2.      Да се молим с внимание  и с разбиране на това , което говорим в молитвата си, съгласно с наставленията на св. Псалмопеец : „ Пейте на нашия Бог, пейте разумно” ( Пс. 46:7-8), тоест да вникваме в смисъла на думите, който четем и пеем. Никаква полза няма от молитва, която се извършва без внимание и разбиране.

3.      Да се молим с несъмнена вяра и непоколебима надежда, че ще получим това, което просим.  Това ни заповядва и св. Апостол Яков : „ Просете – казва той – и никак не се съмнявайте; защото,  който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;  такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” ( Як. 1:6-7).

4.      Да се молим със сърце съкрушено и смирено и с чиста съвест. Само смирението, съзнанието за нашето недостойнство пред светия Бог, може да покрие нашите немощи и да ни направи любими за Него.  „ Ще погледна -  казва ни Бог – само на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето Слово” ( Ис. 66:2). А св. апостол Йоан ни говори : „ Ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога и каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди” ( 1 Йоан 3: 21-22 ).

5.      Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявим още : търпение, постоянство и неуморност.  Чрез това ние ще се укрепим в благата надежда и ще направим себе си способни и достойни да приемем Божиите благодеяния. Бог понякога се бави да изпълни нашите просби, но Той винаги в края на краищата ги изпълнява, ако ние неотстъпно  Го молим. Това виждаме от хананейката която със своето търпение и настойчивост измолила от Спасителя изцерението на тежко болната си дъщеря ( Мат. 15: 21-28),  а също и от Христовата притча за безбожния съдия, който удовлетворил молбата на просителката – вдовица само поради нейната  настойчивост и неостъпност ( Лука 18 : 1-5). И действително, истинските християни, като изпросват нещо от Бога и като свързват молитвата си с пост, бдение и всякакво добротворство, просят не един ден, не два, а месеци и години – получават.

А постът в случая е твърде необходим. Защото, ако самата молитва е издигане на душата към Бога, издигане с вяра, надежда и любов, постът пък е въздържане от всичко,  което пречи на душата да се въздига към Бога; той е ограничение на онова, което ни привързва към земята:  умереност в храната, в пиенето и в другите необходими потребности за живота и съвършено избягване на гняв, вражда, завист, омраза и други върховни възбуждения  и страсти. Молитвата и постът, по думите на светите отци, които от опит познали пътят на спасението, са две крила, чрез който нашите души се издигат от земята на небето – към Бога. Както птицата без криле не може да се издигне от земята във въздуха, така и нашита душа без молитва и пост не може да мине от живота плътски, земен и греховен в живота духовен, небесен и свят.
св. Богородица с Младенеца
                        И така, ако молитвата е благодатно общуване на човешката душа с Бога, ако чрез нея в трудните обстоятелства получаваме небесна закрила и помощ, утеха и душевно спокойствие, то ние често трябва да прибягваме към нея, за да беседваме с нашия Небесен Баща. Изпълнени с вяра и надежда в благостта  и всемогъществото на Всевишния, всецяло убедени в това, че нито един - „ който е вярвал  Господу, не е бил посрамен” ( Сир. 2:10),  и дълбоко проникнати от съзнанието за нашата душевна и телесна немощ, нека винаги пред Бога в молитва изливаме душата си и откриваме тъгите си, като след изпълнение на нашите просби веднага Му  отправяме сърдечни благодарения, хваления и славословия за Неговото величие и преголяма милост към нас. Нека и с молитва се обръщаме и към Пресветата Богородица, най- усърдната пред Господа Бога застъпница за целия християнски род, и към всички светии, благоугодили Богу и обкръжаващи престола му – и те да ходатайстват пред Господа за нашето спасение, като подкрепят молитвите ни пред Него.
                        Да не забравяме никога тази истина, че молитвата е въздух за човешкия дух, че без нея човек не може да диша и да живее. Който не се моли, в него няма признаци на духовен живот – той е духовно мъртъв човек. За това трябва да се молим често, непрестанно и неуморно, да се молим с несъмнена вяра и непоколебима надежда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар