За безсмъртието на човешката душа.

                  

Въпросът за безсмъртието на човешката душа и за съществуването на Бога са основата, върху която се гради мирогледът на всяка личност.

Разбираемо е, че при всички тези разсъждения ще се придържам към християнския възглед по този въпрос.

На първо място, за да говорим за безсмъртие на човешката душа, трябва да си отговорим на въпроса – Какво представлява душата, каква е нейната същност и измерения, как се изявява тя ?  Или – изобщо – съществува ли душата като понятие, като феномен ? Знаем, че днешният атеистично-материалистичен начин на мислене игнорира съществуването на такава една духовна субстанция или пък е третира като продукт на материята, който чрез сетивните органи и съответните центрове в нервната система отразява свойствата на обкражаващия ни свят. Разбира се, всичко това са въпроси, които са обект на други научни дисциплини – на психологията, логиката, философията и богословието.

Според християнската вяра човекът е триединно същество, съставено от дух, душа и тяло. Духът е източник, същност и изява на живота, тялото е материалната съставка на човешкото триединство. Душата е третата съставна част на същността на човека. Тя е център на нашата личност, на човешкото съзнание. Тя е онзи елемент в човека, който действа, разсъждава, чувства, сравнява, вярва и се стреми към истина, добро,  съвършенство. Душата е носител на човешката съвест. Чрез нейните качествени изяви човек се отличава от останалия биологичен свят. В нея се корени и религиозното чувство в човека, на нея е дарена свободата на волята и още нещо много важно - там трябва да търсим и чувството за отговорност, което е изключително важен отличителен белег на човека от останалия животински свят. Самата душа има триединна същност :  ум, чувство и воля. От тук става ясно, че душата концентрира в себе си и ценностната система. Духът е вечен, тялото временно, а душата безсмъртна. Тялото е носител на духа и душата, но те не са ограничени в категориите на пространството и времето. Това показва, че ако разглеждаме явлението „човек” от позицията на философската категория „време”, той обединява в себе си – временното, безсмъртното и вечното. Библията учи, че при смъртта на човека тялото отива там, откъдето е взето (земята), духът там, откъдето е дошъл (при Бога),  а душата се явява при Бога за да даде отчет за земния си живот. И това е напълно логично, а й справедливо, тъй като човек с цялостната си личност ( ум, чувство и воля) е имал възможността, докато е бил на тази земя, да формира своя живот в едно или друго направление. И нещо повече, тъй като биологичния живот на човека се разглежда като еднократен и неповторим дар от Бога. Естествено е, че след като този живот отмине, личността трябва да даде отчет на Този, Който е дарил живота, тоест на Бога. Християнството не приема източните филосфоско-религиозни системи за реинкарнация (прераждане).

Съвременната бионика и информатика разглеждат феномена „живот” също в триединен аспект.  Тези модерни дисциплини доказват по научен начин, че животът се състои от три абсолютно задължителни компоненти: материя, енергия и информация. Тази позиция на днешната наука напълно хармонира с християнския възглед за триединството на човека – факт, който е мощно доказателство за достоверносттта на библейската информация.

Основания за безсмъртието на човешката душа.

1.                          Вярата в безсмъртието на душата е всеобщо разпространен факт. Тази дълбоко вкоренена в съзнанието на човека вяра съществува независимо от факта на смъртта, пред която е изправен ежедневно човек.

2.                          Смъртта е един страшен факт. Никое същество не се отвръщава от смъртта така, както човекът. Това отвръщение на човешкото същество към преходността показва, че в човека е заложено желанието за безсмъртие, че човек всъщност не би трябвало да умре. Ако смъртта беше нещо естествено, нещо природно, нямаше да я преживяваме така трагично. Това показва, че смъртта е нещо неестествено, нещо противоприродно на човешкото битие.

3.                          Остаряването е в пълен контраст с инстинкта за самосъхранение. Нима човекът като венец на творението е принуден да води живота си в постоянно противоречие и в края на краищата да стане жертва на това противоречие ?

4.                          Природата е изключително пестелива със своите ценности и  хармонична в своите закономерности. Това наблюдаваме навсякъде в неодушевения и биологичен свят. Та нима Творецът е подложил своето най-висше творение – човека – на разруха и нехае за най-висшата негова ценност – душата ?

5.                          В човека е вродено едно непреодолимо желание за живот. Човек иска да надживее себе си. Той търси всевъзможни начини да остави нещо след себе си. Така може да си обясним обичта на родителите и тяхната радост от децата и внуците им.

6.                          Знаем, че в продължение на 8-10 години човешкото тяло коренно се обновява. Ние ставаме нови, но не ставаме други. У нас е останало нещо, което не подлежи на изменение. Качествената изява на свойствата на човешката душа в края на биологичния живот на индивида показва, че тя надживява своя материален носител.

7.                          Известният гръцки историк Плутарх ( 46-126 г.) пише :” Ти можеш да срещнеш при пътешествията си общества без крепости, без писменост, без управление, без домове, без монети, без театри, без спорт. Но никой до сега не е видял общество без Бог, без жреци и без молитви, без оракули, без религиозен култ и без жертви” Универсалния характер на религията задължително предполага съществуването на безсмъртен компонент  в човешката същност. Това е душата, чрез която се осъществява комуникацията със свръхестественото.

8.                          Огромно изобилие на различни форми на суеверие и езичество днес ( гадатели, ясновидци, окултисти, баячки, спиритисти, сатанисти, фанатизирани религиозни елементи и други ) е също едно доказателство за съществуването на нематериална, безсмъртна субстанция в човешката личност. Чрез посредничеството на медиуми тази субстанция е в състояние да комуникира със свръхестествени форми на битието.

9.                          Наблюденията върху умиращи хора, както и на реанимирани от клинична смърт показват едно поразително сходство: всички свидетелстват, че със своята личностна субстанция ( душата) виждат, усещат, чуват и , което е особенно впречатляващо, разпознават отдавана починали техни близки и познати.

10.                      Психологията изобилства  с описания на хора, намиращи се  пред лицето на смъртта. Ето какво пише един английски офицер в спомените си от Първата световна война: „ Многобройните мои наблюдения потвърждават факта, че хора близо до вратата на смъртта са виждали ясно миналите си злодеяния... Последните думи на такива винаги са били: „Боже прости ми, Боже помогни ми!”...Смъртно ранения войник се моли в окопа за опрощение на греховете си, моли се на Създателя да бъде милостив в присъдата си”. Ето и предсмъртните думи на великия немски поет-атеист  Хайнрих Хайне : „Умирам с вяра в Бога... и моля Неговото милосърдие да помилва безсмъртната ми душа... Разкайвам се, че съм писал в моите съчинения за духовните неща без нужното уважение.” В предсмъртното завещание на северновиатнамския диктатор  Хо Ши Мин  било написано: „ Аз отивам там, за да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин”. Защо е всичко това, ако безсмъртната душа не продължаваше живота си и след смъртта на тялото ?

11.                      От химията знаем, че както живото, така и мъртвото тяло са изградени от същите съставни химични елементи.  Разликата между живото и мъртвото е биологичната форма на движение на материята, което биониката нарича информация и енергия, а християнството – живот и душа. Това са идентични субстанции, които напускат материята. И ако според първия закон на термодинамиката в природата нищо не се губи, а се трансформира в друга форма на съществуване, то информацията и енергията (респективно живота и душата), напускайки материята, продължават съществуването си в друга изява на битието.

В заключение малка извадка от един разказ:

            „Две семейства на банкови чиновници са поканени на вечеря в дома на един християнин. В хода на разговора домакина пита своите гости : „Според Вас кое е по-важно – парите или живота ? – Разбира се, животът, бил техния единодушен отговор. Добре тогава,  продължил домакинът, ако за парите, това по-малоценно нещо, се иска такава строга отчетност, мислите ли, че Този, Който ни е дал живота, няма да потърси един ден от нас отчетност за живота, за времето, с което разполагаме днес ?”.

А нашият  безсмъртен Пенчо Славейков изразява тази истина така :

            Смъртта завършва земния живот

            Зад него ново битие настава.

            И то на нашите дела е плод.

            Така урече Бог и Богу слава.

Няколко думи за молитвата

Молитвата е беседа на човешката душа с Бога, тайнствен разговор с невидимия наш Небесен Баща. Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух: има ли молитва – духът диша и живее ;  няма ли молитва – за духа няма въздух, за него няма живот. Ала истински се моли само онзи човек, който вярва в благостта и всемогъществото  на Бога и който има съзнание за своето душевно и телесно безсилие, за пълната своя зависимост от Твореца – Промислител.

            Сам Бог ни е заповядал и научил да се молим. Още в Стария завет  Той ни подканя : „ Призови Ме в скръбен ден – и ще те избавя, и ти ще Ме прославиш” (Пс. 49:15). „ Ще викнете към Мене и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя. Ще Ме потърсите и ще Ме намерите , ако Ме потърсите от все сърце „ (Иер. 29:12-13 ).

            И Господ Иисус Христос, за да ни предпази от всякакви беди и напасти, препоръчва ни да се молим винаги, като ни посочва и главния предмет на нашата молитва – Царството Божие, вечното наше спасение. „ Бъдете будни и се молете, -  казва ни Той, - за да не паднете в изкушение” (Мат. 26:41). „ Искайте – и ще ви се даде; търсете и ще намерите” (Мат. 7:7). „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите” ( Мат. 21:22). „Каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде” ( Йоан 15:16). „Всякой, който иска, получава, и който търси, намира” (Мат. 7:8 ). „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде” ( Мат. 6:33).

            А св. Апостол Павел, като  ни дава съвет  да се молим непрестанно ( 1 Сол. 5:17; Еф. 6: 18), ни заповядва да се обръщаме към Бога с просби, молитви, молби и благодарения ( 1 Тим. 2:1) като с това ни дава понятие за разните видове молитви. Просби ние отправяме към Всевишния като към Цар, молитви - като към Бог, молби – като към Съдия, и благодарения – като към Творец и Подател на блага. С просбите си ние искаме от него вечни и временни блага, с молитвите и молбите си Го молим да ни спаси и избави от всякакви злини, от всякакъв грях и от наказание за грях. А като ни даде според нашите просби и моления, ние му пренасяме благодарения.

            Истинските християни от опит знаят, че молитвата е най-силното лекарство против всички скърби и бедствия и единствен ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта. Изливайки скръбта на душата си в молитвата към Бога, те неведнъж се удостоявали с Неговата безкрайна благост и получавали утеха след  постигналите ги нещастия. Молитвата е най- силното средство, чрез което можем да изпросим Божията милост; тя е голяма сила, която не се задържа от нищо, минава небесата, издига се до самия престол на Бога, слиза даже до бездната на ада и от там извежда на свобода затворниците.

            За да бъде обаче молитвата ни успешна, да ни принесе полза, е необходимо:

1.      Да се приготвим предварително за нея (Сир. 18:23), като се изпълним с благоговейни чувства и разположения, като бъдем дълбоко проникнати от мисълта, че ние – слабите, грешниците и недостойните твари – ще застанем пред всемогъщия и всесъвършен  Бог, пред Когото благоговият херувимите, и ще беседваме с Него като с наш добър Баща. Както когато в трудни обстоятелства ни предстои да се обърнем към някое важно лице за помощ,  ние всецяло сме заети с това – какво и как ще им кажем,  как почтително и сериозно ще говорим, как, в случай че ни откаже, ще повторим и потретим молбата си и силно ще настоим, така трябва да постъпваме когато се обръщаме към Бога с молитва.  

2.      Да се молим с внимание  и с разбиране на това , което говорим в молитвата си, съгласно с наставленията на св. Псалмопеец : „ Пейте на нашия Бог, пейте разумно” ( Пс. 46:7-8), тоест да вникваме в смисъла на думите, който четем и пеем. Никаква полза няма от молитва, която се извършва без внимание и разбиране.

3.      Да се молим с несъмнена вяра и непоколебима надежда, че ще получим това, което просим.  Това ни заповядва и св. Апостол Яков : „ Просете – казва той – и никак не се съмнявайте; защото,  който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;  такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” ( Як. 1:6-7).

4.      Да се молим със сърце съкрушено и смирено и с чиста съвест. Само смирението, съзнанието за нашето недостойнство пред светия Бог, може да покрие нашите немощи и да ни направи любими за Него.  „ Ще погледна -  казва ни Бог – само на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето Слово” ( Ис. 66:2). А св. апостол Йоан ни говори : „ Ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога и каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди” ( 1 Йоан 3: 21-22 ).

5.      Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявим още : търпение, постоянство и неуморност.  Чрез това ние ще се укрепим в благата надежда и ще направим себе си способни и достойни да приемем Божиите благодеяния. Бог понякога се бави да изпълни нашите просби, но Той винаги в края на краищата ги изпълнява, ако ние неотстъпно  Го молим. Това виждаме от хананейката която със своето търпение и настойчивост измолила от Спасителя изцерението на тежко болната си дъщеря ( Мат. 15: 21-28),  а също и от Христовата притча за безбожния съдия, който удовлетворил молбата на просителката – вдовица само поради нейната  настойчивост и неостъпност ( Лука 18 : 1-5). И действително, истинските християни, като изпросват нещо от Бога и като свързват молитвата си с пост, бдение и всякакво добротворство, просят не един ден, не два, а месеци и години – получават.

А постът в случая е твърде необходим. Защото, ако самата молитва е издигане на душата към Бога, издигане с вяра, надежда и любов, постът пък е въздържане от всичко,  което пречи на душата да се въздига към Бога; той е ограничение на онова, което ни привързва към земята:  умереност в храната, в пиенето и в другите необходими потребности за живота и съвършено избягване на гняв, вражда, завист, омраза и други върховни възбуждения  и страсти. Молитвата и постът, по думите на светите отци, които от опит познали пътят на спасението, са две крила, чрез който нашите души се издигат от земята на небето – към Бога. Както птицата без криле не може да се издигне от земята във въздуха, така и нашита душа без молитва и пост не може да мине от живота плътски, земен и греховен в живота духовен, небесен и свят.

св. Богородица с Младенеца

                        И така, ако молитвата е благодатно общуване на човешката душа с Бога, ако чрез нея в трудните обстоятелства получаваме небесна закрила и помощ, утеха и душевно спокойствие, то ние често трябва да прибягваме към нея, за да беседваме с нашия Небесен Баща. Изпълнени с вяра и надежда в благостта  и всемогъществото на Всевишния, всецяло убедени в това, че нито един - „ който е вярвал  Господу, не е бил посрамен” ( Сир. 2:10),  и дълбоко проникнати от съзнанието за нашата душевна и телесна немощ, нека винаги пред Бога в молитва изливаме душата си и откриваме тъгите си, като след изпълнение на нашите просби веднага Му  отправяме сърдечни благодарения, хваления и славословия за Неговото величие и преголяма милост към нас. Нека и с молитва се обръщаме и към Пресветата Богородица, най- усърдната пред Господа Бога застъпница за целия християнски род, и към всички светии, благоугодили Богу и обкръжаващи престола му – и те да ходатайстват пред Господа за нашето спасение, като подкрепят молитвите ни пред Него.

                        Да не забравяме никога тази истина, че молитвата е въздух за човешкия дух, че без нея човек не може да диша и да живее. Който не се моли, в него няма признаци на духовен живот – той е духовно мъртъв човек. За това трябва да се молим често, непрестанно и неуморно, да се молим с несъмнена вяра и непоколебима надежда.