понеделник, 22 август 2011 г.

Жената в Исляма

Жената в Исляма -  д-р Шериф Абдел Асим

Провинението на  Ева.

            И трите религии се съгласяват  с един основен факт:  И мъжът и жената са създадени от Бог -  Създателя на Вселената. Разминаванията обаче започват веднага след създаването на първия мъж -  Адам – и първата жена – Ева.  Юдео- християнската концепция за създаването на Адам и Ева е подробно представена в Битие 2: 4- 3:24. Бог им забранява да ядат от плодовета на забраненото дърво. Змията съблазнява Ева да яде от него, а Ева, която се подава, съблазнява Адам да яде заедно с нея.

            Когато Бог порицава Адам за стореното, той приписва цялата вина на Ева,”..жената, която ми даде Ти- тя ми даде от дървото, и аз ядох.” ( Битие 3:12); Тогава Бог казал на Ева: „ще умножа и преумножа скръбта Ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.” На Адам Той казал: „ загдето си послушал  гласа на жена си и си ял от дървото....проклета да е земята поради тебе;  с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си.” ( Битие 3:17).

            Ислямското виждане за първите човешки създания е споменато на различни места в Корана, като например:
            А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители! Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяла скрити за тях, и рече: „ Вашият Господ  ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни. „ И им се закле: „ Наистина за вас съм от доброжелателите.” И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: „ Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг ?” Рекоха: Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш ще сме от губещите”” ( Коран 7:19:23).

             При внимателно разглеждане на двата разказа за случката се забелязват някои основни разлики. Коранът, за разлика от Библията, обвинява еднакво и двамата – Адам и Ева – за преглешението им.  Никъде в Корана не може да се намери ни най-малкият намек за това , че Ева е накарала Адам да яде от дървото или че е яла преди него. В Корана Ева не е изкусителка, прелъстителка и измамничка. Освен това, Ева не е обвинена за родилните мъки. Според  Корана Бог не наказва никой за чужд грях. Както Адам, така и Ева са се провинили и поискали след това прошка от Бог, който им простил.




С настоящата статия нямам никакво намерение да подклаждам и така нагорещената достатъчно тема за противопоставянето на Християнството с Исляма и обратнато. Искам и същевременно желая да покажа и предоставя до колкото имам физически сили и интелектуален капацитет как се разглеждат определени въпроси в две от световните религии, а именно Християнството и Исляма. Всеки един може да се чувства свободен да прави каквито пожелае словоизлияния, разбира се без нападателни и крайни , защото все пак всеки има право да се изказва, но това право не бива да преминава определени граници, защото преминаването на последните нарушава правата на други хора. Тук демаркационната линия е много тънка, за това моля всеки които желае да остави коментар под тази статия да се съобрази, че с евентуално негово  крайно изказване ще нарани  или засегне човек/ хора които се придържа/т към съдържанието на тази статия.  Никой човек не бива да се наранява както физически така и психически или емоционално, защото всеки човек е ценност, висша ценност. Всеки един човек е един свят, един микрокосмос, който крие множество тайни за себе си и в себе си. Всеки човек носи в себе си частица от Бога, всеки човек е Божи храм – следователно всеки човек трябва да се уважава и обича или най- малкото поне да не се наранява.  И не на последно място по значение – не съдете, защото с какъвто съд вие съдите с такъв ще ви бъде отсъдено и на вас. След като дадената личност ( а не просто човек) е достигнала след продължително търсене до информация по тази тема, това вече е основна предпоставка, че тази Личност е морално и етически изградена и не би нагрубила друга личност.  Истината ще ни направи свободни, но истината се ражда само и единствено в спор. Ние сме достатъчно интелигентни за да водим един конструктивен и ползотворен разговор за всеки един от нас. Но точно тук си спомням думите на един  мой преподавател, който много често ни предупреждаваше, че словото тежи повече от оловото, и за това трябва да сме прекалено внимателни с всяко наше изказване. Всичко ни е позволено, но не всичко е полезно. Живейте в мир и разбирателство всички.
                                                                         С много любов от един каещ се грешник.

петък, 28 януари 2011 г.

Към Господа и хората.




Господи дай ми мъдрост, за да мога чрез моето име да прославя Теб милостиви, а не да търся чрез Теб справедливи, прослава на моето име.
          Защото поради гордост дявола падна. А, гордостта е един от най- големите грехове. А в грехът има частица от дявола и ада, грехът е носител на дявола и ада. Той ( грехът) е техен (на дявола и ада ) пратеник. И на човека е дадена свободата, свободната воля  да го приеме и да жевее с дявола в мъки и страдания, или да го отхвърли и да живее щастлив в мир и разбирателство с Господа Нашего Иисуса Христа.  В името на Отца и Сина и Светия Дух  Амин.

сряда, 26 януари 2011 г.

Поучително видение.








Когато бях на Нови Атон ( на Кавказ), при мен дойде да се изповяда един човек – А. П. Писаревски. В беседата ни след изповедта той ми разказа следния забележителен случай, който станал с него и ме упълномощи да го разглася за полза на единоверните събратя. „  Веднъж- каза той -  пътувах с коне и каруца с багаж 50 пуда ( пуд – руска мярка за тегло, равна на 16,3 килограма), и съм заспал.  Конете, спускайки се през гората в тръс, обърнаха каруцата, като цялата тежест се стовари върху мен. За щастие това се случи в населено място.  Четири човека с труд ме освободили изпод тежестта  и тъй като съм бил в безсъзнание, започнали да ме обливат със студена вода, за да дойда на себе си.  Докато бях в безсъзнание, видях двама страшни етиопци,  които се приближаваха към мен и говореха: „ Тази душа е наша, защото умря без покаяние.”  За голямо мое утешение на другата страна видях два ангела в бели одежди, които казаха на етиопците: „  Какво право имате да говорите, че тази душа е ваша ?” -  и започнаха да според с тях. Етиопците представиха на ангелите всички мои грехове, които бях извършил от младини до настоящия ден, даже и много забравени, и особено силно ме осъждаха за моето сквернословие. Всичко, говориха те, беше самата истина. Ангелите в моя защита представиха добрите ми дела,  но етиопците спечелиха спора. Аз почувствах страх и ужас, мислейки си: ето, сега ще ме хвърлят в адската бездна. Тогава ангелът каза: „ Ето какво добро дело извърши този човек: веднъж през нощта занесе хляб, жито и брашно на едно бедно семейство, и подаде всичко това тайно през прозореца, казвайки в себе си: „ Вземете заради Господа”, и бързо се скри.  Това семейство не престава да се моли на Бога за него.” Милостинята към бедните и тяхната молитва ме спасиха и оправдаха. Етиопците само казаха: „ Ако той остане да живее, ще съгреши още повече.”  „ Не е ваша работа- казаха  ангелите,- що се отнася до това. Ако съгреши, ще се и покае” – и прогониха етиопците.  Повече нищо не видях и не чух – дойдох в съзнание.”
            Оттогава изминали четири години, но това видение дълбоко се запечатало в душата на  Писаревски. Всеки път, когато изпадал в какъвто и да е грях, в него се събуждало сърдечно разкаяние и той се стараел да го заглади с изповед, молитва и милостиня.

                                                                    ( Златоустов манастир, йеромонах Дионисий )
           
                  (Из сборникът съставен по руски издания, излизали до 1917 г.  и имащи духовна цензура).

понеделник, 24 януари 2011 г.

Предсмъртните видения на грешниците.

( Из разказите на свети Григорий Двоеслов)


Понякога душите, докато още се намират в тялото, търпят някой мъчения от демоните, които са за едни от тях за собствено вразумление, а за други – за вразумление на слушащите.
            „Имаше един момък – пише свети Григорий Двоеслов- на име Теодор, много неспокоен, който постъпи в моя манастир не толкова по желание, колкото от нужда. Не беше чудно, че се отечаваше, когато някой му говорише за спасението на душата – той не само не можеше да върши, но даже и да слуша за доброто. Лъжеше изпадаше в гняв, ругаеше – показваше, че никога няма да изучи светия  живот. По време на заразата, която неитдавна погуби голяма част от нашия град, той бепе поражен в бедрото и се прилижаваше към смъртта. Пред последното му издихание братята се събраха да се помолят за изхода на неговата душа. Тялото му в крайните части вече беше мъртво, само в гърдите му все още оставаше жизнена топлина. Но братята започнали прилежно да се молят, виждайки приближаващата смърт. Изведнъж той започнал да вика на намиращите се там братя и с неговите високи вопли прекъсвал техните молитви: „Отстъпете- крещял той,- отстъпете !  Аз съм даден на змея за изяждане, но заради вашето присъствие не може да ме изяде. Ето, той е сложил главата ми в устата си, оставете ме, за да не ме мъчи повече – да прави с мен каквото иска. Аз съм даден на него за изяждане, а заради вас това се забавя !” Тогава братята се обърнали към него със следните думи: „ Какво говориш, братко ?  Направи върху себе си кръстното  знамение.”  „ Искам да се прекръстя- отговорил той, -  но не мога: люспите на змея ме гнетят.” Като чули това, братята паднали на земята и започнали още по-силно със сълзи да се молят за неговото избавление,  Болният започнал отново да плаче:  „Благодаря на Бога ! – възкликнал той.  Змеят, който искаше да ме погълни, избяга, не можа да устои, вашите молитви го прогониха. Сега може да се помолите за моите грехове аз съм готов да се обърна и да оставя греховният си живот.” И този човек, почти мъртъв оживя и с цялото си сърце се объна към Бога. Измени се по душа, дълго още страда от раните си  и накрая душаа му се отдели от плътта.

                                                                        ( Разговорите за излизане от душити”, л 37 )

             ( Сборник по руски издания излизали до 1917г. и имащи духовна цензура).

неделя, 23 януари 2011 г.

Господ приема и каещите се грешници.

При гръцкия император Маврикий в областта Тракия живял свиреп и жесток разбойник. Никой не можел да го залови. Блаженият император като чул за това, изпратил на разбойника кръста си и заповядал да му кажат, че не трябва да се бои – това означавало прошка за всичките му злодеяния при условие, че се покае. Разбойника се умилил, отишъл при царя и паднал в краката му,  разкайвайки се за престапленията си. Няколко дни след това се разболял и бил приет в староприемницата, където видял на сън Страшния съд.
            Събуждайки се и усещайки засилване на болестта и приближаващата смърт, той се обърнал с плач към молитвата, говорейки така: „Владико, човеколюбиви Царю ! Ти,  Който си спасил преди мене подобния на мен разбойник, прояви и към мен милостта си:  приеми плача ми  на смъртния одър. Както си приел дошлите в единадесетия час, които не са извършили нищо достойно, така приеми и моите горчиви сълзи, очисти ме с тях и ми прости. Повече от това нищо не искай от мен, защото аз нямам време, а часът на отплата приближава. Не търси и не ме изпитвай-  няма да намериш в мен никакво добро; безчислени са злодеянията ми. Както си приел плача на апостол Петър, така приеми и този мой плач, умий ръкописанието  на моите грехове. Със силата на Твоето милосърдие унищожи моите прегрешения.” Така разбойникът се изповядал в течение на няколко часа и бършейки сълзите си с кърпа, предал Богу дух.
            В часа на неговата смърт главният лекар на староприемницата имал сън:  при леглото на разбойника дошли пратеници на княза на света с листове хартия, на които били написани многочислените му грехове;  след това двама прекрасни юноши  - царедворци донесли теглилката. Пратениците на княза на света сложили в едната чаша написаното за разбойника:  тази чаша натегнала надолу, а другата страна се издигнала нагоре. Светите ангели казали: „ Нямаме ли нещо опрощаващо за него ? – Какво можем да имаме – възразил единият от тях, - няма и десет дни, откакто престана да убива ?” „ Врочем – добавили те, - да потърсим някое добро дело.”
            Единият от тях намерил кърпата, намокрена от сълзите на разбойника и казал на другия: „ Ето, тази кърпа е напоена с неговите сълзи. Да я сложим в другата чаша, да прибавим и Божието човеколюбие, пък да видим какво е стане.”  Щом сложили кърпата в чашата, тя веднага натегнала и унищожила цялото ръкописание, намиращо се от другата страна. Ангелите възкликнали в един глас: „Наистина Божието човеколюбие победи !”  Взели душата на разбойника и я повели със себе си;  пратениците на княза на света заплакали и избягали от срам.
            Като видял този сън, лекарят отишъл в староприемницата.  Приближавайки се до леглото на разбойника, той намерил тялото му още топло, но бездиханно. Кърпата, намокрена от сълзи, лежала върху очите му.  Научавайки от намиращия се при него друг болен за покаянието, принесено от разбойника пред Бога, лекарят взел кърпата, предоставил я на императора и казал: „Господарю! Да прославим Бога, че и при твоето управлениие се спаси един разбойник.” „ Обаче – завършва повестта на благоразумно разказващите ни я -  много по-добре е своевременно да се проготвим за смъртта и да изпреварим страшния й час с покаяние за греховете си.               
                                                                          
                                                                                       ( От книгата „Пролог”, 17 октомври)
                      
             Откъсът е от сборника съставен по руски издания излизали до 1917г. и имащи духовна цензура.


събота, 22 януари 2011 г.

Истината говори.


Аз съм СВЕТЛИНАТА,
но вие не Ме виждате;

Аз съм ПЪТ,
но вие не Ме следвате;

Аз съм ИСТИНА,
Но вие не вярвате в Мен;

Аз съм Живот,
но вие не Ме търсите;

Аз съм УЧИТЕЛ,
но вие не Ме слушате;

Аз съм ГОСПОД,
но вие не Ми се покорявате;

Аз съм вашият БОГ,
но вие не се молите на Мен;

Аз съм вашият най-добър ПРИЯТЕЛ,
но вие не Ме обичате;

И ако вие сте нещастни,
То не обвинявайте МЕН !


петък, 21 януари 2011 г.

Няколко думи от един неук човек в защита на иконите



"Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изх. 20:4-6).

Кумир или идол, според обяснението на самата заповед се нарича изображението на някоя твар, която е на небето (небесните светила) или на земята (различни одушевени и нeодушевени предмети), или във водата (различни водни животни), твар, на която хората се покланят и й служат вместо на Бога. Тъй че втората Божия заповед забранява да се покланяме на идолите, които са въображаеми божества или изображения на лъжовни богове.


Почитането на светите икони

Втората Божия заповед не забранява да имаме свещени изображения. Това се вижда ясно още в Стария Завет, гдето Бог заповядал на Мойсей да постави в скинията (подвижния еврейски храм) златни свещени изображения на херувими, и то да ги постави в онази вътрешна част на скинията, към която народът се обръщал да се покланя на Бога, т.е. да ги постави в Святая Святих (Изх. 25:18-19). Знае се също, че в храма, изграден от Соломон, вътре на стените били изваяни и изписани образи на херувими; такива имало и на вратите на храма (3 Цар. 6:23-29, 32, 35).
Този пример на изображения в Стария Завет е важен, защото той обяснява, че в Православната църква е правилна употребата на икони.
Думата икона е гръцка и на български език ще рече образ или изображение. Така се наричат в Православната църква свещените изображения на Бога, на явилия се в плът Син Божи - Господ Иисус Христос, на пречистата Негова Майка и на светиите Му.  
Историята на християнството свидетелствува, че християните от най-дълбока древност почитали иконите и ги употребявали в местата на своите молитвени събрания, а също и по домовете си. Църковният историк Евсевий (+339 г.) предава разказ за неръкотворния образ на Христа Спасителя. Съгласно с този разказ, едеският владетел Авгар, който бил тежко болен, изпратил един художник с писмо до Иисуса Христа, с което Го молил да го посети и изцери. Спасителят взел една кърпа, изтрил лицето Си и на кърпата по чудесен начин се изобразил Неговият божествен образ, който Той изпратил на едеския владетел.
Същият Евсевий свидетелствува, че в Кесария Филипова имало бронзова статуя на Спасителя, поставена от кръвоточивата жена, която Христос изцерил (Мат. 9:20). Евсевий свидетелствува, че сам той видял тази статуя, която била считана от християните за чудотворна и била на голяма почит. А друг църковен историк, Созомен (V в.), добавя, че във времето на Юлиан Отстъпник езичниците строшили статуята, а християните, които я почитали, събрали късовете и ги поставили в храм.
Също има предание, че евангелист Лука бил и художник и нарисувал няколко икони на Божията Майка.
В раннохристиянското време същинската живопис се заменяла със символични и алегорични изображения (котва, феникс, паун, агне, добър пастир, лоза, риба и др.). По-късно, когато християнството външно закрепвало, броят на фресковите, мозаичните и живописните свещени изображения започнал да се увеличава, а самите те станали по-ясни и по-определени. За съществуването на иконопочитание през първите три века, освен красноречивите паметници на катакомбната живопис, са запазени цяла редица важни свидетелства на св. отци и учители на Църквата от първите векове. Но същинското процъфтявана на иконопочитанието започнало от времето на византийския император Константин Велики (324-337). Оттогава се започнало усилено храмостроене, придружено с грижливо украсяване на новопостроениет храмове с различни икони.
Да почитаме иконите като свещени изображения и да ги употребяваме за благоговейно спомняне делата на Бога и на светиите Му не противоречи на втората Божия заповед: иконите служат като книги, написани вместо с букви с образи и предмети. Както изобщо цялото външно богопочитане е способно да възбужда у нас вътрешни религиозни чувства, така и иконите спомагат за нашето вътрешно благоговейно настроение. Почитането на иконите е съгласно с потребностите на човешката припода и оказва благотворно действие върху нравствения живот на християните. За нас, без съмнение, са скъпи изображенията (портретите) на обичаните от нас хора: сродници, приятели, познати, благодетели и др.; ние пазим тези портрети, украсяваме с тях жилищата си, целуваме ги и като че ли върху тях пренасяме любовта и почитта, които изпитваме към изобразените на тях; също така естествено е за нас да имаме и да почитаме свещените изображения на Бога и на Неговите светии.
Образите на Христа Спасителя и Неговата пречиста Майка, образите на ангелите и светиите и на разните свещени събития живо ни напомнят за тия лица и събития. Като ги гледаме, умът ни се храни, волята ни укрепва и сърцето ни се трогва. Световната класическа живопис е убедително доказателство за това.
Употребата на иконите щеше да бъде несъгласна с втората Божия заповед, само ако някой почнеше да ги боготвори. Но ние, като се покланяме на иконите, трябва да имаме съответно разположение на духа: като гледаме светите икони, трябва да устремяваме мислено поглед към изобразените на тях светии, а чрез тях - към Бога.
Като знак за това, че почитането на светите икони не е противно на Бога, служи и този факт, че Господ прави понякога някои икони средства, чрез които излива върху вярващите Своите благодеяния. Такива икони наричаме чудотворни.


Грехове против втората Божия заповед

Общото название на греха против втората заповед е идолопоклонство - обоготворяване на кумири или идоли.
Но освен грубото идолопоклонство, което е било характерно за езичниците, има и друго вътрешно, слабо забелязвано идолопоклонство, на което могат да се отдават хора вярващи в истинския Бог. Към греховете на вътрешното идолопоклонство се отнасят всички греховни страсти, които, като завладяват душата ни, стават нейни идоли, и на тия идоли ние служим вместо на Бога, забравяйки своите задължения към Него и ближните.
Главните прояви на тънко идолопоклонство са следните:
1. Користолюбие, сиреч ламтеж, ненаситен стремеж към забогатяване. [...] "Користолюбието е идолослужение" (Кол. 3:5)
2. Чревоугодие, което се проявява в лакомство, преяждане и пиянство. [...] "техният бог е коремът" (Филип. 3:19).
3. Горделивост, която се проявява в туй, че човек поставя по-горе от всичко своите достойнства и способности, хвали се и се гордее с тях, те стават негов идол. [...]
4. Горделивостта не рядко се придружава от суетност - търсене на празна слава, самохвалство, изявявано в думи или действия. [...]
5. Лицемерие - когато човек, не бидейки по душа благочестив, се старае да проявява външно благочестие, та по този начин да спечели слава пред другите. [...]


Добродетели, предписвани от втората заповед

Като забранява изброение по-горе грехове, втората Божия заповед по косвен път ни учи на следните добродетели:
1. Безкористие и щедрост. Ние сме длъжни да оказваме помощ на ближните в техните телесни нужди: да облекчаваме участта на вдовици и сираци, да изтриваме сълзите на страдащи, да даваме потребното на нуждаещи се за тяхното телесно развитие и укрепване.
2. Въздържание и пост. Добродетелта въздържание е благоразумно употребяване на всички наши сили за живот. Въздържанието е необходимо условие за нашето нравствено съвършенство и потребност за телесното ни здраве и дълголение.
Постът е въздържание от някои видове храна. Той не е само проста умереност в употребяването на храна и питие. Постът е висша степен на въздържанието, което се изисква от нас в определено време, според устава на Православната църква, с особено възвишена цел. Значението на поста е, че той обуздава нашата плът, помага ни да надвиваме страстите си и укрепва духовните ни сили.
Съобразно с възвишената цел на поста словото Божие и Цъквата ни задължават да придружаваме телесния пост и с пост духовен, който се заключава в отбягване от порочни мисли, желания и действия, в молитва и милосърдни дела. Човек може да бъде голям постник и в същото време голям скъперник, чието сърце се намира във властта на сребролюбивия бяс; може да лишава себе си от храна, и в същото време да бъде честолюбец, зает с мечти за слава и придобиване почести; и злодеецът, и хищникът понякога продължително и усилено постят, като се готвят да извършат някое злодеяние: и оскърбеният прекарва дни и нощи без сън и храна, да търси как да отмъсти на обидилия го. Всички такива хора не вършат нравствено дело, не избавят душата си от злото.
3. Смирение и тайно вътрешно добро или истинско, непресторено благочестие. Християнското смирение е не само израз на съзнаване слабостите и греховете, но и искрено признаване, че ако нещо е постигнато, то е постигнато с благодатната Божия подкрепа. Сам Господ Иисус Христос ни учи да бъдем смирени по сърце (Мат. 11:29) и да вършим добри дела тайно - лявата ръка да не знае какво прави дясната (Мат. 6:3), т.е. не само да не изтъкваме своите добри дела пред хората, не само да не разказваме за тях, но дори и да не мислим за тях, да не се хвалим с тях в душата си, да не ги изтъкваме като наша заслуга, а да смятаме себе си слуги негодни, извършили това, което сме длъжни да извършим (Лука 17:10).
Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991 година

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Храмов празник Роженски манастир

телевизионно предаване "Мироглед" брой 53

телевизионно предаване "Мироглед" брой 52

телевизионно предаване "Мироглед" брой 51

телевизионно предаване "Мироглед" брой 50

телевизионно предаване "Мироглед" брой 48

телевизионно предаване "Мироглед" брой 47

телевизионно предаване " Мироглед" брой 46

телевизионно предаване "Мироглед" брой 45

телевизионно предаване "Мироглед" брой 44

телевизионно предаване "Мироглед" брой 43

телевизионно предаване "Мироглед" 42

телевизионно предаване "Мироглед" брой 41

телеизионно предаване "Мироглед" брой 40

телевизионно предаване "Мироглед" брой 39

телевизионно предаване "Мироглед" брой 38

телевизионно предаване "Мироглед" брой 33

телевизионно предаване "Мироглед" брой 32

телевизионно предаване "Мироглед" брой 31

телевизионно предаване "Мироглед" брой 30

телевизионно предаване "Мироглед" брой 29

телевизионно предаване "Мироглед" брой 28

телевизионно предаване "Мироглед" брой 27

телевизионно предаване "Мироглед" брой 26

телевизионно предаване "Мироглед" брой 25

телевизионно предаване "Мироглед" брой 24

телевизионно предаване "Мироглед" брой 23

телевизионно предаване "Мироглед" брой 21

телевизионно предаване "Мироглед" брой 20

телевизионно предаване "Мироглед" брой 19

телевизионно предаване "Мироглед" брой 18

телевизионно предаване "Мироглед" брой 17

телевизионно предаване "Мироглед" брой 16

телевизионно предаване "Мироглед" брой 15

телевизионно предаване " мироглед" брой 14

телевизионно предаване " Мироглед" брой 13

телевизионно предаване "Мироглед" брой 12

телевизионно предаване "Мироглед" брой 11

телевизионно предаване "Мироглед" брой 10

телевизионно предаване "Мироглед" брой 9

телевизионно предаване "Мироглед" брой 8

телевизионно предаване "Мироглед" брой 7

телевизионно предаване "Мироглед" брой 6

телевизонно предаване "Мироглед" брой 5

телевизионно предаване "Мироглед" брой 4

телевизионно предаване "Мироглед" брой 3

телевизионно предаване "Мироглед" брой 2

телевизионно предаване " Мироглед" брой 1

събота, 8 януари 2011 г.

Остров



Режисьор : Павел Лунгин

 
В ролите : Петр Мамонов, Виктор Сухоруков, Дмитрий Дюжев, Нина Усатова, Юрий Кузнецов, Виктория Исакова, Никита Тарасов и другие

 
Държава : Русия

 
Година : 2006

 
Времетраене : 1:33:23

 
Резюме : Вторая мировая война. Баржу, на которой Анатолий и его старший товарищ Тихон перевозят уголь, захватывает немецкий сторожевой корабль. Вымаливая пощаду у немцев, Анатолий совершает предательство – расстреливает Тихона. Немцы оставляют труса на заминированной барже, но благодаря помощи монахов, проживающих в монастыре на острове, ему удается выжить... Проходят годы. Старца Анатолия почитают за праведную жизнь и поистине чудесную помощь, которую он оказывает приехавшим сюда людям. Однако страшный грех убийства, совершенный им во время войны, не дает ему покоя. Чувствуя приближение своей кончины, Анатолий готовится к смерти и пока не знает, что скоро будет прощен...



Теодор Тотков:  Един невероятен и дълбоко съдържателен филм който ще Ви мотивира да се замислите над духовната страна от живота .


















































петък, 7 януари 2011 г.

Пълзи змей ( Ползет змея )






Режисьор : Максим Бернадский
Сценарист : Максим Бернадский
В ролите : Тимур Бадалбейли, Игор Верник, Емилия Спивак, Михаил Евланов, Александр Игнатуша, Олег Масленников, Сергей Косарев, Григорий Руденко  и др. 
Държава : Русия 
Година : 2010
Времетраене : 85 минути 
Резюме : След дълго издирване серийният убиец Богдан Баглай, по прякор Змея, е заловен и осъден на доживотен затвор. Присъстващата на делото млада и амбициозна журналистка Лена му предлага да стане герой в новото й тв-предаване. Богдан се съгласява на интервюто, като се надява на нейната непредубеденост. Обаче, без знанието на Лена в ефир излиза предаване, в което вместо обективните факти, на Баглай му слагат клеймото "Чудовище", родено, за да убива. Вбесеният Богдан решава да отмъсти на журналистката и на продуцента на предаването. Посредством новия си адвокат, той предава писмо навън, и бяга от затвора. Пръв от ръката на Змея загива началника и любовника на Лена, взел решението за излизане в ефир на злощастното предаване. На ред е следващата жертва...


Теодор Тотков : Един изключителен руски филм с дълбок поучителен и философски  подтекст който Ви стимулира да излезете за момент от настоящето( тук и сега) да преминете през дебрите на миналото и да навлезете скокообразно в загадъчното бъдеще. Препоръчвам филма на всеки непредубеден Човек.