четвъртък, 6 януари 2011 г.

Какво представляват митарствата ?






В житието на преп. Василий Нови се разказва за неговата духовна дъщеря – Теодора: какво е видяла по време на своята кончина, как претърпяла смъртните мъки, как душата й се е разлъчила с тялото и как е преминала през въздушните духове и митарства. Злите ангели изобличавали грешниците на всяка от тези „митници” и ако намирали душата виновна в изброените грехове, завличали я в ада. Редът, в който следват митарствата, е заимстван от повествованието на блажена Теодора за тях. 
            По пътя към небето, насочен на изток,  душата, съпровождана от добри ангели, среща първото митарство, чийто зли духове, спирайки я, представят нейните грехове на словото ( многословие, пустословие, празнословие, сквернословие, насмешки, кощунство, пеене на песни и страстни химни, безчинни възклицания, безумен смях и пр.). Второто митарство е на лъжата ( всяка лъжа, нарушение на клетвата, излишно призоваване на Божието име, неизпълняване на обетите, дадени пред Бога, премълчаване на греховете пред духовника на изповед). Третото митарство е на клеветата (оклеветяване на ближния, осъждане, унижаването му, обезславянето му, ругатни, насмешки при забравяне на собствените прегрешения и недостатъци и невнимание към тях). Четвъртото митарство е на чревоугодието ( преяждане, пиянство, хранене без молитва, нарушаване на постите, сластолюбие, пресищане, пиршества – всички видове чревоугодие). Петото митарство  е на леносттта ( леност и нерадение в служенето на Бога, оставяне на молитвата, тунеядство; наемници, изпълняващи задълженията си небрежно). Шестото митарство е на кражбата ( всякакъв вид присвояване – грубо или благовидно, явно или тайно). Седмото митарство е на сребролюбието и на скъперничеството. Осмото митарство  е на лихвите (лихвари, рушветчии и присвоители на чуждото). Деветото митарство е на неправдата ( несправедлив съд, неточна мярка и всички други неправди). Десетото митарство е на завистта. Единадесетото митарство е на гордостта ( гордост, тщеславие, самомнение, самовъзвеличаване, непочитане на родителите, духовниците и граждандката власт, неподчиняване и непослушание). Дванадесетото митарство е на яростта и гнева. Тринадесетото митарство е на злопаметността. Четиринадесетото митарство е на убийството. Петнадесетото митарство е на магьосничеството ( чародейство, прелъстяване, правене на отрови, заклинания и магии, чародейно призоваване на духове). Шестнадесетото митарство е блудното ( всичко, което се отнася към тази сквернота:  мисли, желания и самите дела; блуд на лица несвързани с тайнството брак, наслада от греховете, сладострастни гледки, скверни осезания и докосвания). Седемнадесетото митарство е на прелюбодеянието ( неспазването на съпружеската вярност,  приемне на блудни нападения от лица, посветили се на Бога). Осемнадесетото митарство е содомското ( противоестествени блудни грехове и кръвосмешения).  Деветнадесетото митарство  е на ересите ( лъжливи мъдрувания за вярата, съмнения във вярата, отстъпление от православната вяра, богохулство). Последното, двадесетото митарство е на немилосърдието ( и жестокостта).
Московският и Коломенски митрополит Макарий ( Булгаков) пише: „Непрекъснатото, всякогашното и повсевместно използване в Църквата на учението за митарствата, особено между учителите от IV век, непререкаемо свидетелства, че то им е предадено от учителите от предшестващите векове и се основава на апостолското предание” ( Прав. Догм. Богосл. Том V, стр. 85-86).
Имайки знание за задгробното състояние на душата, тоест преминаването през митарствата  и явяването пред Бога за поклонение ( съответстващо на третия ден),  Църквата и роднините, желаейки да покажат, че помнят и обичат починалия, молят Господа за леко преминаване на душата през въздушните митарства и за опрощаване на прегрешенията й. Освобождаването на душата от греховете й  представлява за нея възкръсване за блажен, вечен живот. Виденията на блаж. Теодора, както и цялото житие на  преп. Василий Нови е ценно достояние на Преданието на Православната Църква. Трябва да помним думите на св. Макарий Египетски, че подобни изображения на мъките  на душата са само „ слаб израз на небесните уредби”, те рисуват картина на отвъдното битие със земни краски. Затова, когато говорим за митарствата и другия живот, трябва да избягваме всякакъв изкуствен натурализъм; трябва да се стараем да мислим духовно за тези неща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар