Един Човек сред човеците - но нещо повече от тях.

             Здравейте отново, макар и с малко по- дълга пауза, но всички които ме познават знаят причината, а тя е, че след няколко дена ще се роди дъщеря ми Елена - което ме прави безкрайно щастлив. Това, че ще ставам баща ( макар, че и сега се възприемам като такъв) не означава, че ще се отделя от това което обичам да правя и съм правил до сега от началото на съзнателният ми живот до този момент. След това леко предисловие искам да Ви въведа в темата която желая да споделя. За този Човек ( не случайно както тук на това място, така и в заглавието изписвам тази дума с главна буква) в един определен момент се говореше в няколко телевизионни емисии и няколко вестникарски статии, а след това всеки забрави за него - става въпрос за дядо Добри от село Байлово. За всеки е лесно да помогне материално след като е обезпечен достатъчно, но изискват се много и уникално високо развити качества за да помогнеш материално, когато не притежаваш почти нищо от последното. Дядо Добри даде един много добър урок ( макар и да не е целял последното) на всички хора в България и най- вече на така наречените високопоставени личности в обществото. Има хора за които колкото и добри думи да изговориш няма да са достатъчни и винаги ще ни се струва, че сме ги ощетили, защото не сме споделили всичко което са направили за Нас. Оставам безмълвен пред делото на този свят човек който само с една торбичка на рамо и една чашка в ръка се заема с това благородно дело. На такива хора трябва да се отдаде нужното уважение и признание. Както казваше един велик човек една снимка може да замести 1000 думи- но за дядо Добри  и сто снимки няма да ми свършат работа за да мога поне частично да изразя това което мисля за него- за това ще предложа на вниманието Ви един от репортажите  които са направени за него. Вслушайте се в думите на този Човек, макар и леко неразбирамени в тях е заложен дълбок смисъл.