неделя, 28 ноември 2010 г.

За безсмъртието на човешката душа.


                  


Въпросът за безсмъртието на човешката душа и за съществуването на Бога са основата, върху която се гради мирогледът на всяка личност.
Разбираемо е, че при всички тези разсъждения ще се придържам към християнския възглед по този въпрос.
На първо място, за да говорим за безсмъртие на човешката душа, трябва да си отговорим на въпроса – Какво представлява душата, каква е нейната същност и измерения, как се изявява тя ?  Или – изобщо – съществува ли душата като понятие, като феномен ? Знаем, че днешният атеистично-материалистичен начин на мислене игнорира съществуването на такава една духовна субстанция или пък е третира като продукт на материята, който чрез сетивните органи и съответните центрове в нервната система отразява свойствата на обкражаващия ни свят. Разбира се, всичко това са въпроси, които са обект на други научни дисциплини – на психологията, логиката, философията и богословието.
Според християнската вяра човекът е триединно същество, съставено от дух, душа и тяло. Духът е източник, същност и изява на живота, тялото е материалната съставка на човешкото триединство. Душата е третата съставна част на същността на човека. Тя е център на нашата личност, на човешкото съзнание. Тя е онзи елемент в човека, който действа, разсъждава, чувства, сравнява, вярва и се стреми към истина, добро,  съвършенство. Душата е носител на човешката съвест. Чрез нейните качествени изяви човек се отличава от останалия биологичен свят. В нея се корени и религиозното чувство в човека, на нея е дарена свободата на волята и още нещо много важно - там трябва да търсим и чувството за отговорност, което е изключително важен отличителен белег на човека от останалия животински свят. Самата душа има триединна същност :  ум, чувство и воля. От тук става ясно, че душата концентрира в себе си и ценностната система. Духът е вечен, тялото временно, а душата безсмъртна. Тялото е носител на духа и душата, но те не са ограничени в категориите на пространството и времето. Това показва, че ако разглеждаме явлението „човек” от позицията на философската категория „време”, той обединява в себе си – временното, безсмъртното и вечното. Библията учи, че при смъртта на човека тялото отива там, откъдето е взето (земята), духът там, откъдето е дошъл (при Бога),  а душата се явява при Бога за да даде отчет за земния си живот. И това е напълно логично, а й справедливо, тъй като човек с цялостната си личност ( ум, чувство и воля) е имал възможността, докато е бил на тази земя, да формира своя живот в едно или друго направление. И нещо повече, тъй като биологичния живот на човека се разглежда като еднократен и неповторим дар от Бога. Естествено е, че след като този живот отмине, личността трябва да даде отчет на Този, Който е дарил живота, тоест на Бога. Християнството не приема източните филосфоско-религиозни системи за реинкарнация (прераждане).

Съвременната бионика и информатика разглеждат феномена „живот” също в триединен аспект.  Тези модерни дисциплини доказват по научен начин, че животът се състои от три абсолютно задължителни компоненти: материя, енергия и информация. Тази позиция на днешната наука напълно хармонира с християнския възглед за триединството на човека – факт, който е мощно доказателство за достоверносттта на библейската информация.


Основания за безсмъртието на човешката душа.


1.                          Вярата в безсмъртието на душата е всеобщо разпространен факт. Тази дълбоко вкоренена в съзнанието на човека вяра съществува независимо от факта на смъртта, пред която е изправен ежедневно човек.

2.                          Смъртта е един страшен факт. Никое същество не се отвръщава от смъртта така, както човекът. Това отвръщение на човешкото същество към преходността показва, че в човека е заложено желанието за безсмъртие, че човек всъщност не би трябвало да умре. Ако смъртта беше нещо естествено, нещо природно, нямаше да я преживяваме така трагично. Това показва, че смъртта е нещо неестествено, нещо противоприродно на човешкото битие.

3.                          Остаряването е в пълен контраст с инстинкта за самосъхранение. Нима човекът като венец на творението е принуден да води живота си в постоянно противоречие и в края на краищата да стане жертва на това противоречие ?

4.                          Природата е изключително пестелива със своите ценности и  хармонична в своите закономерности. Това наблюдаваме навсякъде в неодушевения и биологичен свят. Та нима Творецът е подложил своето най-висше творение – човека – на разруха и нехае за най-висшата негова ценност – душата ?

5.                          В човека е вродено едно непреодолимо желание за живот. Човек иска да надживее себе си. Той търси всевъзможни начини да остави нещо след себе си. Така може да си обясним обичта на родителите и тяхната радост от децата и внуците им.

6.                          Знаем, че в продължение на 8-10 години човешкото тяло коренно се обновява. Ние ставаме нови, но не ставаме други. У нас е останало нещо, което не подлежи на изменение. Качествената изява на свойствата на човешката душа в края на биологичния живот на индивида показва, че тя надживява своя материален носител.

7.                          Известният гръцки историк Плутарх ( 46-126 г.) пише :” Ти можеш да срещнеш при пътешествията си общества без крепости, без писменост, без управление, без домове, без монети, без театри, без спорт. Но никой до сега не е видял общество без Бог, без жреци и без молитви, без оракули, без религиозен култ и без жертви” Универсалния характер на религията задължително предполага съществуването на безсмъртен компонент  в човешката същност. Това е душата, чрез която се осъществява комуникацията със свръхестественото.

8.                          Огромно изобилие на различни форми на суеверие и езичество днес ( гадатели, ясновидци, окултисти, баячки, спиритисти, сатанисти, фанатизирани религиозни елементи и други ) е също едно доказателство за съществуването на нематериална, безсмъртна субстанция в човешката личност. Чрез посредничеството на медиуми тази субстанция е в състояние да комуникира със свръхестествени форми на битието.

9.                          Наблюденията върху умиращи хора, както и на реанимирани от клинична смърт показват едно поразително сходство: всички свидетелстват, че със своята личностна субстанция ( душата) виждат, усещат, чуват и , което е особенно впречатляващо, разпознават отдавана починали техни близки и познати.

10.                      Психологията изобилства  с описания на хора, намиращи се  пред лицето на смъртта. Ето какво пише един английски офицер в спомените си от Първата световна война: „ Многобройните мои наблюдения потвърждават факта, че хора близо до вратата на смъртта са виждали ясно миналите си злодеяния... Последните думи на такива винаги са били: „Боже прости ми, Боже помогни ми!”...Смъртно ранения войник се моли в окопа за опрощение на греховете си, моли се на Създателя да бъде милостив в присъдата си”. Ето и предсмъртните думи на великия немски поет-атеист  Хайнрих Хайне : „Умирам с вяра в Бога... и моля Неговото милосърдие да помилва безсмъртната ми душа... Разкайвам се, че съм писал в моите съчинения за духовните неща без нужното уважение.” В предсмъртното завещание на северновиатнамския диктатор  Хо Ши Мин  било написано: „ Аз отивам там, за да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин”. Защо е всичко това, ако безсмъртната душа не продължаваше живота си и след смъртта на тялото ?

11.                      От химията знаем, че както живото, така и мъртвото тяло са изградени от същите съставни химични елементи.  Разликата между живото и мъртвото е биологичната форма на движение на материята, което биониката нарича информация и енергия, а християнството – живот и душа. Това са идентични субстанции, които напускат материята. И ако според първия закон на термодинамиката в природата нищо не се губи, а се трансформира в друга форма на съществуване, то информацията и енергията (респективно живота и душата), напускайки материята, продължават съществуването си в друга изява на битието.


В заключение малка извадка от един разказ:


            Две семейства на банкови чиновници са поканени на вечеря в дома на един християнин. В хода на разговора домакина пита своите гости : „Според Вас кое е по-важно – парите или живота ? – Разбира се, животът, бил техния единодушен отговор. Добре тогава,  продължил домакинът, ако за парите, това по-малоценно нещо, се иска такава строга отчетност, мислите ли, че Този, Който ни е дал живота, няма да потърси един ден от нас отчетност за живота, за времето, с което разполагаме днес ?”.

А нашият  безсмъртен Пенчо Славейков изразява тази истина така :

            Смъртта завършва земния живот
            Зад него ново битие настава.
            И то на нашите дела е плод.
            Така урече Бог и Богу слава.


Няма коментари:

Публикуване на коментар