Както си спомняте, след неуспешна игра на карти Герман полудява (става дума за героя от повестта "Дама Пика" от Пушкин - бел. прев.). Такава е участта и на мнозина запалени картоиграчи. Колко много хора разоряват или довеждат до самоубийство тези на пръв поглед безобидни картинки, спътници на ежедневния ни живот. Съберат се хората в компания и като правило на добрия тон се смята да изиграят и една партия преферанс. Наскоро трябва да се случи някакво важно събитие и мнозина, без да се замислят, разхвърлят картите, за да узнаят бъдещето. Но нека си зададем въпроса, откъде са се появили те и защо засмукват в своя свят човека както наркотиците?
Произхода на картите трябва да търсим в Кабалата - древната езотерическа доктрина на Израел, възприета впоследствие и от магьосниците на средновековна Европа. Особено широко тя се е използвала за всевъзможни гадания. Включва в себе си определен брой символи и елементи: десет цифри, двадесет и две букви, триъгълник, квадрат, кръг. Според Елифас Леви Кабалата се състои от три книги: "Книга на Творението", "Книга на Сиянието" и "Апокалипсис".
Времето на възникването й днес е повод за постоянни дискусии. За неин съставител се смята при египтяните Хермес Трисмегист, при гърците - Кадам. В апокриф, приписван на праведния Енох, се разказва, че падналото първо човечество е получило като подарък от падналите ангели пълен набор от дисциплини на тайното знание, в които влизала и Кабалата.
Трябва да добавим, че обикновено всички се позовават на Хермес, като на източник на всичко магическо. Що се отнася до името Трисмегист, то е събирателно, съединяващо в себе си понятието за дейността на разума в течение на няколко века. Главният жрец на Египет също се е наричал Хермес (Меркурий), което означава "човешки гений". Освен "Таро" на Трисмегист се приписват също и книгите "Изумрудни скрижали", "Нимандър" и "Асклепиос", съдържащи в себе си цялата кабалистика.
Кабалистите смятат, че картите, които днес използват гадателите и играчите, са първата книга, писана със знаци преди изобретяването на азбуката. Тази именно книга, писана с емблематични знаци, се наричала "Таро".
За да се разяснят древните методи на криптографията, е необходимо да се докоснем до окултните науки, задача на които е общуването с тънкия свят, по-точно със съществата, които го населяват. До последно време същността на тези науки се е пазела в тайна от малобройните й адепти. За да достигне до тяхното ниво, човек е трябвало дълго време да върви по пътя на посвещението, свързано със строго изпитание на волята и търпението. Строгостта на избора се обяснявала с това, че само единици от тях владеели напълно свръхестествената сила да подчиняват на себе си духовете.
Понастоящем за човек е практически невъзможно да установи източника на върховното посвещение. Но православните християни прекрасно разбират, че вдъхновител на всички окултни науки е непримиримият противник на Бога - сатаната.
За да разкрием истинското значение на арканите на Таро (в зависимост от броя на картите Таро, съществуват голяма и малка аркана - бел. прев.), нека сравним символичната формула на Кабалата и разполагането на арканите Таро в келтски кръст при гадаенето. Знаците на кабалистичната "аксиома" в центъра имат Соломонов печат със символ, който в Кабалата означава борба. В този печат Истинният Бог, обозначаван от кабалистите като черен триъгълник, е с насочен надолу връх, а светлият триъгълник, означаващ при тях сатаната, е насочен с върха си нагоре. Над Соломоновата звезда е нарисуван светъл триъгълник, в центъра на който има знак, означаващ в Кабалата "край и завършек на великото творение". От същия печат, от тъмния му триъгълник надолу е изобразен също такъв кръст с наложен на него квадратен печат - кабалистичен символ на "край на великото творение".
В тази "аксиома" ние виждаме графично изобразяване на кощунствената победа на дявола над Бога, заключване на Кръста Господен като че в центъра на земното кълбо (кръга) в огнено езеро и възнасяне на дявола на престола на Всевишния. От двете страни на централната фигура са разположени две монограми: "I.N.R.I.", което, както знаем, изобразява надписа, направен от Пилат на Кръста Господен - Iesuss Nasoreusis Rex Iudaeorum, тоест "Иисус Назарянин, Цар Иудейски". "Т.А.Р.О." е втората монограма, изписана от лявата страна на Соломоновия печат. Според указанията на Кабалата тя може да се пише и така: "Т.А.Р.О.Т.", тоест с удвояване в края на началната буква "Т". Приема се, че това е монограмата на бъдещия антихрист и се чете така: "Talmudi Adveniens Rex Orbis Terrarum", което в превод означава: "Идващ от Талмуда цар на Вселената".
Сега да се върнем към келтския кръст на арканите на Таро. Централната фигура символизира настоящето. Онази, която се намира отгоре, символизира бъдещето, което сега все още не съществува, но трябва да настъпи скоро, неизбежният бъдещ избор. Картата, намираща се отляво - целта, надеждата, желанията и идеалите, най-доброто, което може да се постигне. Четвъртата, долната карта, означава далечното минало, изгубило смисъл. Петото положение на картата от дясната страна показва неизбежното вътрешно влияние. При налагането на системата на гадаенето в келтски кръст върху графичното изображение на кабалистичната "аксиома" ще видите забележителна картина: разположението напълно съответства на мечтанията на сатанистите в графичното им изображение.
Интересна е и трактовката на петнадесетата аркана, наречена "дявол". Тя се обяснява от гадателите като предзнаменование на приемането на важни решения и окончателен избор, а така също и на щастливия случай. Тук може да спрем с разкриването на значенията на арканите.
Много мистици и магове във всички времена са се опитвали докрай да постигнат смисъла на знаците на Таро, но за повечето от тях търсенията са завършвали плачевно. Така през ХVI в. Уилиям Постел полудял, опитвайки се да намери ключ към арканите.
Това става така, защото този, който взема в ръцете си тези карти, се превръща в медиум, посредник между земния свят и света на духовете на тъмнината. Картите са една от разновидностите на спиритизма, който не е възникнал нито вчера, нито случайно. Със спиритизъм са се занимавали във всички времена и във всички страни привърженици на езичеството както и просто суеверни хора. За много начини на гадаене е писал още Цицерон. При него ще срещнете описания за питане на мъртви и призоваване на сенки. Оракули в ония времена имало навсякъде. Различни начини на гадаене се практикували в Аркадия и Фиталея, Тонарския нос и Хераклея, Понт и Кумах. В средните векове ролята на медиуми изпълнявали магьосниците.
Както казват самите спиритисти, спиритизмът е система на свръхестествени отношения на хората с духовете. Според твърдението на адептите на окултизма спиритизмът притежава свои начини да прекрачва границата, отделяща царството на хората от царството на духовете, и цялата му система е основана на едно или друго съчетание на тези начини в повече или по-малко удачни комбинации.
В наше време заниманията със спиритизъм, една разновидност на който е гледането на карти, отново започва да се шири в такива размери, че възникват най-сериозни опасения за психическото здраве на мнозина наши съграждани. Съвременните гадатели на карти често сами се учудват на това, че много от събитията, предсказани от тях, се сбъдват. Неразбирането им произтича от това, че гадателите смятат подобни аркани за чисто информационен фактор, несвързан с тънкия свят и представляващ някакво подобие на случайните числа. Но те забравят, че в магията призоваването на демоните става с помощта на известни думи, знаци и определени рисунки. Всяка карта представлява число, обяснение на което дава начертаната на картата Таро фигура, представляваща пентакъл (пентакъл - предмет или начертание, носещо магическа сила за заклинание на духовете). Подобни карти носят не толкова информационен, колкото ритуално-заклинателен характер. Тоест при употребата им субектът извършва насочено магическо въздействие върху обекта чрез ритуално-кабалистично заклинание. Именно тук трябва да се търси здравата връзка между хората и картите. Дори и чрез несъзнателните заклинателни действия се осъществява връзка с поднебесния демонски свят, който на свой ред въздейства върху хората и се старае да ги подтиква отново да се обръщат към него, овладявайки постепенно мислите и поведението им. Често подобни гадатели признават, че след време изображенията на падналите се карти вече нямат решаващо значение в определянето на бъдещите събития.
Гадателят навлиза в ново за него състояние, а казано на православен език - той се предава във властта на падналите духове, които му нашепват определена схема на събитията, която понякога може и да се сбъдне. Но по най-важните въпроси на живота посредством лъжлива информация за бъдещето бесовете могат да докарат човек до отчаяние, последица от което може да бъде самоубийството. Фактът, че при хората, които често прибягват към картите, след време се губи информационният характер на картинките и започва процес на обсебване от различни същности, илюстрира епизодът от едно интервю с професионален гадател с псевдоним "Н.И.", поместено в списанието "Наука и религия" № 12, 1991 г.
"Понякога в процеса на гадаене аз се улавях, че посетителят цял се намира вътре в мен, понякога обратно - аз се оказвах целият или частично вътре в посетителя. Или в дома му. Или вътре (буквално) в неговите близки. Невъзможно е да се обясни това. Ние знаем малко за себе си. Вътре в нас има нещо нечовешко, което се разпорежда със света иначе и действа по съвсем непривичен начин. Веднъж, докато гадаех, част от облика на посетителката започна да се топи пред очите ми. От шока не можах веднага да съобразя, че още малко и няма да има на кого да гадая. За да удържа процеса, по инерция езикът ми проговори някаква глупост, съвършено неадекватна на ставащото: "Престанете, моля ви, трудно ми е да работя". Аз съм магьосник, вероятно малко и против волята си, а магьосникът взаимодейства с тайнствени и често безименни сили". В подобно състояние се намират и запалените картоиграчи. Постоянното разбъркване и различното подреждане на картите е безкрайно интуитивно търсене на заклинание, което да може да ги обогати за сметка на разоряването на партньора. Те не биха били така фанатично привързани към играта, ако нямаха подсъзнателна увереност, че ще намерят ключ към системата от карти. Играчът изобретява комбинации, серии, ходове, като безсъзнателно се опитва да извърви пътя на древните магьосници - да разположи пентаклите си така, че другите да бъдат безсилни да им противостоят. Но невъзможността да се намери тази закономерност в рамките на физическия свят, към който той принадлежи, с течение на времето, продължителността на което зависи само от здравите му нерви, го докарва до изстъпления, полудяване и в крайната си проява - до самоубийство.
Между явленията от физическия свят и спиритизма лежи особена граница и безсъзнателният опит тя да се прекрачи довежда играчите до безумие. Изхождайки от това, Православната църква забранява на чадата си да вземат карти в ръцете си и да се обръщат към гадателки.
Забраната да се играе и гледа на карти не е приумица на законодателя, а грижа за психическото здраве и поредно предупреждение за опасността от гибелното въздействие върху душите на онези, които встъпват във връзка с падналите духове.
Вестник "Слово", (г. Днепропетровск), 1995, № 6.
Произхода на картите трябва да търсим в Кабалата - древната езотерическа доктрина на Израел, възприета впоследствие и от магьосниците на средновековна Европа. Особено широко тя се е използвала за всевъзможни гадания. Включва в себе си определен брой символи и елементи: десет цифри, двадесет и две букви, триъгълник, квадрат, кръг. Според Елифас Леви Кабалата се състои от три книги: "Книга на Творението", "Книга на Сиянието" и "Апокалипсис".
Времето на възникването й днес е повод за постоянни дискусии. За неин съставител се смята при египтяните Хермес Трисмегист, при гърците - Кадам. В апокриф, приписван на праведния Енох, се разказва, че падналото първо човечество е получило като подарък от падналите ангели пълен набор от дисциплини на тайното знание, в които влизала и Кабалата.
Трябва да добавим, че обикновено всички се позовават на Хермес, като на източник на всичко магическо. Що се отнася до името Трисмегист, то е събирателно, съединяващо в себе си понятието за дейността на разума в течение на няколко века. Главният жрец на Египет също се е наричал Хермес (Меркурий), което означава "човешки гений". Освен "Таро" на Трисмегист се приписват също и книгите "Изумрудни скрижали", "Нимандър" и "Асклепиос", съдържащи в себе си цялата кабалистика.
Кабалистите смятат, че картите, които днес използват гадателите и играчите, са първата книга, писана със знаци преди изобретяването на азбуката. Тази именно книга, писана с емблематични знаци, се наричала "Таро".
За да се разяснят древните методи на криптографията, е необходимо да се докоснем до окултните науки, задача на които е общуването с тънкия свят, по-точно със съществата, които го населяват. До последно време същността на тези науки се е пазела в тайна от малобройните й адепти. За да достигне до тяхното ниво, човек е трябвало дълго време да върви по пътя на посвещението, свързано със строго изпитание на волята и търпението. Строгостта на избора се обяснявала с това, че само единици от тях владеели напълно свръхестествената сила да подчиняват на себе си духовете.
Понастоящем за човек е практически невъзможно да установи източника на върховното посвещение. Но православните християни прекрасно разбират, че вдъхновител на всички окултни науки е непримиримият противник на Бога - сатаната.
За да разкрием истинското значение на арканите на Таро (в зависимост от броя на картите Таро, съществуват голяма и малка аркана - бел. прев.), нека сравним символичната формула на Кабалата и разполагането на арканите Таро в келтски кръст при гадаенето. Знаците на кабалистичната "аксиома" в центъра имат Соломонов печат със символ, който в Кабалата означава борба. В този печат Истинният Бог, обозначаван от кабалистите като черен триъгълник, е с насочен надолу връх, а светлият триъгълник, означаващ при тях сатаната, е насочен с върха си нагоре. Над Соломоновата звезда е нарисуван светъл триъгълник, в центъра на който има знак, означаващ в Кабалата "край и завършек на великото творение". От същия печат, от тъмния му триъгълник надолу е изобразен също такъв кръст с наложен на него квадратен печат - кабалистичен символ на "край на великото творение".
В тази "аксиома" ние виждаме графично изобразяване на кощунствената победа на дявола над Бога, заключване на Кръста Господен като че в центъра на земното кълбо (кръга) в огнено езеро и възнасяне на дявола на престола на Всевишния. От двете страни на централната фигура са разположени две монограми: "I.N.R.I.", което, както знаем, изобразява надписа, направен от Пилат на Кръста Господен - Iesuss Nasoreusis Rex Iudaeorum, тоест "Иисус Назарянин, Цар Иудейски". "Т.А.Р.О." е втората монограма, изписана от лявата страна на Соломоновия печат. Според указанията на Кабалата тя може да се пише и така: "Т.А.Р.О.Т.", тоест с удвояване в края на началната буква "Т". Приема се, че това е монограмата на бъдещия антихрист и се чете така: "Talmudi Adveniens Rex Orbis Terrarum", което в превод означава: "Идващ от Талмуда цар на Вселената".
Сега да се върнем към келтския кръст на арканите на Таро. Централната фигура символизира настоящето. Онази, която се намира отгоре, символизира бъдещето, което сега все още не съществува, но трябва да настъпи скоро, неизбежният бъдещ избор. Картата, намираща се отляво - целта, надеждата, желанията и идеалите, най-доброто, което може да се постигне. Четвъртата, долната карта, означава далечното минало, изгубило смисъл. Петото положение на картата от дясната страна показва неизбежното вътрешно влияние. При налагането на системата на гадаенето в келтски кръст върху графичното изображение на кабалистичната "аксиома" ще видите забележителна картина: разположението напълно съответства на мечтанията на сатанистите в графичното им изображение.
Интересна е и трактовката на петнадесетата аркана, наречена "дявол". Тя се обяснява от гадателите като предзнаменование на приемането на важни решения и окончателен избор, а така също и на щастливия случай. Тук може да спрем с разкриването на значенията на арканите.
Много мистици и магове във всички времена са се опитвали докрай да постигнат смисъла на знаците на Таро, но за повечето от тях търсенията са завършвали плачевно. Така през ХVI в. Уилиям Постел полудял, опитвайки се да намери ключ към арканите.
Това става така, защото този, който взема в ръцете си тези карти, се превръща в медиум, посредник между земния свят и света на духовете на тъмнината. Картите са една от разновидностите на спиритизма, който не е възникнал нито вчера, нито случайно. Със спиритизъм са се занимавали във всички времена и във всички страни привърженици на езичеството както и просто суеверни хора. За много начини на гадаене е писал още Цицерон. При него ще срещнете описания за питане на мъртви и призоваване на сенки. Оракули в ония времена имало навсякъде. Различни начини на гадаене се практикували в Аркадия и Фиталея, Тонарския нос и Хераклея, Понт и Кумах. В средните векове ролята на медиуми изпълнявали магьосниците.
Както казват самите спиритисти, спиритизмът е система на свръхестествени отношения на хората с духовете. Според твърдението на адептите на окултизма спиритизмът притежава свои начини да прекрачва границата, отделяща царството на хората от царството на духовете, и цялата му система е основана на едно или друго съчетание на тези начини в повече или по-малко удачни комбинации.
В наше време заниманията със спиритизъм, една разновидност на който е гледането на карти, отново започва да се шири в такива размери, че възникват най-сериозни опасения за психическото здраве на мнозина наши съграждани. Съвременните гадатели на карти често сами се учудват на това, че много от събитията, предсказани от тях, се сбъдват. Неразбирането им произтича от това, че гадателите смятат подобни аркани за чисто информационен фактор, несвързан с тънкия свят и представляващ някакво подобие на случайните числа. Но те забравят, че в магията призоваването на демоните става с помощта на известни думи, знаци и определени рисунки. Всяка карта представлява число, обяснение на което дава начертаната на картата Таро фигура, представляваща пентакъл (пентакъл - предмет или начертание, носещо магическа сила за заклинание на духовете). Подобни карти носят не толкова информационен, колкото ритуално-заклинателен характер. Тоест при употребата им субектът извършва насочено магическо въздействие върху обекта чрез ритуално-кабалистично заклинание. Именно тук трябва да се търси здравата връзка между хората и картите. Дори и чрез несъзнателните заклинателни действия се осъществява връзка с поднебесния демонски свят, който на свой ред въздейства върху хората и се старае да ги подтиква отново да се обръщат към него, овладявайки постепенно мислите и поведението им. Често подобни гадатели признават, че след време изображенията на падналите се карти вече нямат решаващо значение в определянето на бъдещите събития.
Гадателят навлиза в ново за него състояние, а казано на православен език - той се предава във властта на падналите духове, които му нашепват определена схема на събитията, която понякога може и да се сбъдне. Но по най-важните въпроси на живота посредством лъжлива информация за бъдещето бесовете могат да докарат човек до отчаяние, последица от което може да бъде самоубийството. Фактът, че при хората, които често прибягват към картите, след време се губи информационният характер на картинките и започва процес на обсебване от различни същности, илюстрира епизодът от едно интервю с професионален гадател с псевдоним "Н.И.", поместено в списанието "Наука и религия" № 12, 1991 г.
"Понякога в процеса на гадаене аз се улавях, че посетителят цял се намира вътре в мен, понякога обратно - аз се оказвах целият или частично вътре в посетителя. Или в дома му. Или вътре (буквално) в неговите близки. Невъзможно е да се обясни това. Ние знаем малко за себе си. Вътре в нас има нещо нечовешко, което се разпорежда със света иначе и действа по съвсем непривичен начин. Веднъж, докато гадаех, част от облика на посетителката започна да се топи пред очите ми. От шока не можах веднага да съобразя, че още малко и няма да има на кого да гадая. За да удържа процеса, по инерция езикът ми проговори някаква глупост, съвършено неадекватна на ставащото: "Престанете, моля ви, трудно ми е да работя". Аз съм магьосник, вероятно малко и против волята си, а магьосникът взаимодейства с тайнствени и често безименни сили". В подобно състояние се намират и запалените картоиграчи. Постоянното разбъркване и различното подреждане на картите е безкрайно интуитивно търсене на заклинание, което да може да ги обогати за сметка на разоряването на партньора. Те не биха били така фанатично привързани към играта, ако нямаха подсъзнателна увереност, че ще намерят ключ към системата от карти. Играчът изобретява комбинации, серии, ходове, като безсъзнателно се опитва да извърви пътя на древните магьосници - да разположи пентаклите си така, че другите да бъдат безсилни да им противостоят. Но невъзможността да се намери тази закономерност в рамките на физическия свят, към който той принадлежи, с течение на времето, продължителността на което зависи само от здравите му нерви, го докарва до изстъпления, полудяване и в крайната си проява - до самоубийство.
Между явленията от физическия свят и спиритизма лежи особена граница и безсъзнателният опит тя да се прекрачи довежда играчите до безумие. Изхождайки от това, Православната църква забранява на чадата си да вземат карти в ръцете си и да се обръщат към гадателки.
Забраната да се играе и гледа на карти не е приумица на законодателя, а грижа за психическото здраве и поредно предупреждение за опасността от гибелното въздействие върху душите на онези, които встъпват във връзка с падналите духове.
Вестник "Слово", (г. Днепропетровск), 1995, № 6.
Няма коментари:
Публикуване на коментар