Църквата вече неведнъж е предупреждавала за опасността от "духовните" изцеления. Ние бихме искали да се спрем и на "изцеленията" по метода на кодирането, които някак си незабелязано, за разлика от шумотевицата около сеансите на екстрасенсите, навлязаха в живота ни.
Рекламата по вестниците и радиото постоянно ни приканва да посетим многобройните кодировачи, за да се изцелим от тежките недъзи на алкохолизма, токсикоманията, затлъстяването... Кодирането се осъществява срещу немалки суми, от хора с най-различна духовна ориентация, като техният нравствен облик не интересува никого. Характерно е, че публикациите в печата, рекламиращи кодирането, също както и публичните изяви на кодировачите, никога не разкриват механизма на "изцелението".
Същността на този метод представлява окултно въздействие върху психиката на пациента чрез концентрираната енергия на "кодировача". Кодирането, както и другите магически въздействия, поставя като непременно условие откритостта, пасивното внимание и безусловното доверие към "целителя".
"Вие сте скъпо купени (с цената на кръвта на Христа Спасителя) - казва Апостол Павел, - не ставайте роби на човеци." (1 Кор. 7:23) Именно такова духовно робство обаче изисква кодировачът. Христос дава на човека свобода: "Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни." (Иоан. 8:36) Чрез своите служители дяволът винаги води към поробване.
Характерно е безсрамното самохвалство на "психоцелителите". Традиционната медицина осъзнава ограничеността на своите методи и предупреждава за винаги съпътстващите странични ефекти, които понякога са много значителни. Кодировачът обаче "лекува" най-разнообразни, често много тежки патологични състояния уж без всякакво вредно последствие. Въпреки че въздействието става чрез осквернената от греха душа на "целителя"...
За да освободи човека от робството на греха, Христос е заплатил с цената на Своите страдания и смърт. Каква цена - освен в пари - плаща пациентът за освобождаването си от дългогодишната пристрастеност към алкохола, тютюна, преяждането? Външно погледнато - никаква. Един напълно безболезнен сеанс - и си свободен. Възможно ли е наистина това? По своето действие кодирането наподобява хирургическата операция лоботомия - разделяне на полукълбата на главния мозък. При това се елиминира огнището на възбуждане при агресивните психичноболни, но безвъзвратно се губят висшите способности на човека - интелект, емоции, творчески възможности. Кодирането е духовна лоботомия, но чуждият на благодатния църковен живот практически не може да усети това.
За съвременния човек, възпитан от материалистична идеология, е доста трудно да се ориентира в заливащия го поток явления от духовния свят, които до неотдавна са били смятани за несъществуващи или за измислици на човешкото невежество. Трябва да помним: Божествените действия със силата на Светия дух се осъществяват само в Православната църква. Те се осъществяват чрез онези, които по волята Божия носят тежкия кръст на истинския дар на изцелението, на онези, които са подготвени за това от дългогодишния подвиг на православната аскеза и са достигнали Христовото смирение. Ако за такива хора се казвало, че са извършили някакво чудо, те винаги са посочвали погрешността на такъв възглед: изцелява Дух Свети, с благословията на Бог Отец, пратен в нашия свят от Господа Иисуса Христа. Дух Свети действа чрез Своите избраници: "Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище." (Пс. 67:36)
В своята практика църквата следи с голямо внимание тези свети действия да не бъдат подменяни от развитието и действието на падналия човешки дух. Ако в подвизаващия се монах бързо започват да се проявяват необичайни свойства - прозорливост, дар за изцеляване - предлагало му се да измени вида на подвига си и да се моли да му бъдат отнети тези способности, понеже могат да развият в неукрепналата душа най-убийствения грях - духовната гордост.
Един от великите старци, който притежавал дар (истинен!) да изцелява, започнал да забелязва в себе си действието на тщеславието. Разбирайки опасността от тази страст, той започнал да моли Бога да му прати беснование. Господ изпълнил молбата му: старецът бил обхванат от бяс толкова силно, че ядял собствените си изпражнения. И слепите по дух многочислени поклонници, чието внимание съблазнявало стареца, решили, че той не е угоден на Бога, и се отстранили от него. След като в такова страшно доброволно изкушение духът на стареца укрепнал още повече в смирението, бесът се отдръпнал от него и той преуспял още повече.
Дали ще видим такова отношение към себе си или към Бога при "духовните целители", повечето от които са или невярващи, или окултисти - тоест непосредствени служители на сатаната?
Божията благодат може да освещава пасивното вещество - особено след пришествието в плът на Бога Слово, Който го освети. Това виждаме в примера със светите икони, светената вода, светото миро - чрез които се извършват много изцеления. Господ е извършил великото чудо на изцелението на слепия чрез най-низко нещо - калта, смесена със слюнка. Неговата Божествена природа направила от това "тленно"вещество изцеляващо.
Но духовната природа е нравствено активна и действието на Светия Дух не може да се осъществи чрез заразено от греха духовно същество - било то демон или душата на неразкаял се грешник. "Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?" (2 Кор. 6:14-15)
И екстрасенсите, и хипнотизаторите, и тяхната разновидност - кодировачите, разрушават със своите окултни методи защитната система на човешката душа, която я предпазва от обкръжаващия ни тъмен свят на бесовете. Това става чрез концентрацията на пациента върху личността на "целителя", чрез който като чрез медиум се осъществява демоническото въздействие.
Под формата на сеанс на кодиране се извършва идолослужение, където ролята на идола - медиума с демонския свят - играе кодировачът. На него човек, след като е подготвен от предварителна психологическа обработка, дава това, което представлява ядрото на нашето съществуване - вътрешното дълбоко внимание. Не случайно Светите отци учат, че основа на всички грехове е разсеяността, разсейването на вниманието. То трябва да е насочено навътре в нашето сърце, да се вслушва - да слуша Божия глас, който звучи в нас чрез съвестта ни. А вместо това то се насочва към външно, заразено от греха творение.
Привържениците на "екстрасенсорното въздействие" се позовават на това, че с дума може да се лекува и да се убива, но може и да се подкрепи човек в ежедневния ни живот. Тогава защо да не се култивира "доброто" словесно въздействие и да се използва то за блага помощ при освобождаването от душевни болести?
Те дори цитират Свещеното Писание: Христос е казал, че "на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави" (Марк. 16:18). Къде в църквата може да се види това? А ето че ние, екстрасенсите, възлагаме ръцете си - и изцеляваме, както е казал Христос .
На първия тезис трябва да отговорим, че в ежедневието си човек е същество, пронизано от греха и употребяващо словото си греховно. Да, на всяка крачка виждаме как човек чрез словото си поробва друг човек, налага волята си, внушава представите си. Но именно това разлято, разсеяно в ежедневието на обикновените хора въздействие е основата на това, което в концентриран вид става явна магия.
Що се отнася до позоваването на Писанието, тук служителите на бащата на лъжата и демагогията постъпват именно като демагози. Вземат отделни думи за оправдаване на плътското си мъдруване, противоречащо на църковното разбиране. Наистина в Евангелието ние многократно четем как Христос изцелявал, като възлагал ръцете си - но това са били истински, Божествени изцеления, защото са били основани на вярата в Него като Син Божи, основани са били на покаянието. Такива изцеления Христос дава и сега в Своето Свето Тяло - Църквата.
В Св. тайнство на Елеоосвещението свещеникът, носещ образа на Христа, възлага Св. Евангелие на главата на болния, като казва, че не той, грешният и недостойният, а самият Христос възлага Своята всесилна ръка, която е в Светото Евангелие, и дава изцеление чрез опрощаване на греховете. Дава го в такава мяра, която е полезна за душата на страдащия.
Тези думи за изцеление чрез възлагане на ръцете ни се предлагат като аргумент, откъснати от контекста, в който се говори за видимите знамения, съпровождащи покаянието и обръщането към Христа преди проповедта на Апостолите.
Господ поради снизхождение към немощта на човешкото неверие е дарувал на апостолите да явяват такива външни знаци на Божията сила. И наистина Апостолите и светиите са изцелявали външните, телесните болести, за да привлекат хората към Христа - истинския Лечител на душите и телата. За да се пробуди в човешкото сърце чрез телесното изцеление благодатната и всеспасяваща вяра в Господа Иисуса Христа.
"Не сотвори себе химеру. Исцеления истинные и ложные", СПб., 1993.ю
Рекламата по вестниците и радиото постоянно ни приканва да посетим многобройните кодировачи, за да се изцелим от тежките недъзи на алкохолизма, токсикоманията, затлъстяването... Кодирането се осъществява срещу немалки суми, от хора с най-различна духовна ориентация, като техният нравствен облик не интересува никого. Характерно е, че публикациите в печата, рекламиращи кодирането, също както и публичните изяви на кодировачите, никога не разкриват механизма на "изцелението".
Същността на този метод представлява окултно въздействие върху психиката на пациента чрез концентрираната енергия на "кодировача". Кодирането, както и другите магически въздействия, поставя като непременно условие откритостта, пасивното внимание и безусловното доверие към "целителя".
"Вие сте скъпо купени (с цената на кръвта на Христа Спасителя) - казва Апостол Павел, - не ставайте роби на човеци." (1 Кор. 7:23) Именно такова духовно робство обаче изисква кодировачът. Христос дава на човека свобода: "Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни." (Иоан. 8:36) Чрез своите служители дяволът винаги води към поробване.
Характерно е безсрамното самохвалство на "психоцелителите". Традиционната медицина осъзнава ограничеността на своите методи и предупреждава за винаги съпътстващите странични ефекти, които понякога са много значителни. Кодировачът обаче "лекува" най-разнообразни, често много тежки патологични състояния уж без всякакво вредно последствие. Въпреки че въздействието става чрез осквернената от греха душа на "целителя"...
За да освободи човека от робството на греха, Христос е заплатил с цената на Своите страдания и смърт. Каква цена - освен в пари - плаща пациентът за освобождаването си от дългогодишната пристрастеност към алкохола, тютюна, преяждането? Външно погледнато - никаква. Един напълно безболезнен сеанс - и си свободен. Възможно ли е наистина това? По своето действие кодирането наподобява хирургическата операция лоботомия - разделяне на полукълбата на главния мозък. При това се елиминира огнището на възбуждане при агресивните психичноболни, но безвъзвратно се губят висшите способности на човека - интелект, емоции, творчески възможности. Кодирането е духовна лоботомия, но чуждият на благодатния църковен живот практически не може да усети това.
За съвременния човек, възпитан от материалистична идеология, е доста трудно да се ориентира в заливащия го поток явления от духовния свят, които до неотдавна са били смятани за несъществуващи или за измислици на човешкото невежество. Трябва да помним: Божествените действия със силата на Светия дух се осъществяват само в Православната църква. Те се осъществяват чрез онези, които по волята Божия носят тежкия кръст на истинския дар на изцелението, на онези, които са подготвени за това от дългогодишния подвиг на православната аскеза и са достигнали Христовото смирение. Ако за такива хора се казвало, че са извършили някакво чудо, те винаги са посочвали погрешността на такъв възглед: изцелява Дух Свети, с благословията на Бог Отец, пратен в нашия свят от Господа Иисуса Христа. Дух Свети действа чрез Своите избраници: "Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище." (Пс. 67:36)
В своята практика църквата следи с голямо внимание тези свети действия да не бъдат подменяни от развитието и действието на падналия човешки дух. Ако в подвизаващия се монах бързо започват да се проявяват необичайни свойства - прозорливост, дар за изцеляване - предлагало му се да измени вида на подвига си и да се моли да му бъдат отнети тези способности, понеже могат да развият в неукрепналата душа най-убийствения грях - духовната гордост.
Един от великите старци, който притежавал дар (истинен!) да изцелява, започнал да забелязва в себе си действието на тщеславието. Разбирайки опасността от тази страст, той започнал да моли Бога да му прати беснование. Господ изпълнил молбата му: старецът бил обхванат от бяс толкова силно, че ядял собствените си изпражнения. И слепите по дух многочислени поклонници, чието внимание съблазнявало стареца, решили, че той не е угоден на Бога, и се отстранили от него. След като в такова страшно доброволно изкушение духът на стареца укрепнал още повече в смирението, бесът се отдръпнал от него и той преуспял още повече.
Дали ще видим такова отношение към себе си или към Бога при "духовните целители", повечето от които са или невярващи, или окултисти - тоест непосредствени служители на сатаната?
Божията благодат може да освещава пасивното вещество - особено след пришествието в плът на Бога Слово, Който го освети. Това виждаме в примера със светите икони, светената вода, светото миро - чрез които се извършват много изцеления. Господ е извършил великото чудо на изцелението на слепия чрез най-низко нещо - калта, смесена със слюнка. Неговата Божествена природа направила от това "тленно"вещество изцеляващо.
Но духовната природа е нравствено активна и действието на Светия Дух не може да се осъществи чрез заразено от греха духовно същество - било то демон или душата на неразкаял се грешник. "Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?" (2 Кор. 6:14-15)
И екстрасенсите, и хипнотизаторите, и тяхната разновидност - кодировачите, разрушават със своите окултни методи защитната система на човешката душа, която я предпазва от обкръжаващия ни тъмен свят на бесовете. Това става чрез концентрацията на пациента върху личността на "целителя", чрез който като чрез медиум се осъществява демоническото въздействие.
Под формата на сеанс на кодиране се извършва идолослужение, където ролята на идола - медиума с демонския свят - играе кодировачът. На него човек, след като е подготвен от предварителна психологическа обработка, дава това, което представлява ядрото на нашето съществуване - вътрешното дълбоко внимание. Не случайно Светите отци учат, че основа на всички грехове е разсеяността, разсейването на вниманието. То трябва да е насочено навътре в нашето сърце, да се вслушва - да слуша Божия глас, който звучи в нас чрез съвестта ни. А вместо това то се насочва към външно, заразено от греха творение.
Привържениците на "екстрасенсорното въздействие" се позовават на това, че с дума може да се лекува и да се убива, но може и да се подкрепи човек в ежедневния ни живот. Тогава защо да не се култивира "доброто" словесно въздействие и да се използва то за блага помощ при освобождаването от душевни болести?
Те дори цитират Свещеното Писание: Христос е казал, че "на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави" (Марк. 16:18). Къде в църквата може да се види това? А ето че ние, екстрасенсите, възлагаме ръцете си - и изцеляваме, както е казал Христос .
На първия тезис трябва да отговорим, че в ежедневието си човек е същество, пронизано от греха и употребяващо словото си греховно. Да, на всяка крачка виждаме как човек чрез словото си поробва друг човек, налага волята си, внушава представите си. Но именно това разлято, разсеяно в ежедневието на обикновените хора въздействие е основата на това, което в концентриран вид става явна магия.
Що се отнася до позоваването на Писанието, тук служителите на бащата на лъжата и демагогията постъпват именно като демагози. Вземат отделни думи за оправдаване на плътското си мъдруване, противоречащо на църковното разбиране. Наистина в Евангелието ние многократно четем как Христос изцелявал, като възлагал ръцете си - но това са били истински, Божествени изцеления, защото са били основани на вярата в Него като Син Божи, основани са били на покаянието. Такива изцеления Христос дава и сега в Своето Свето Тяло - Църквата.
В Св. тайнство на Елеоосвещението свещеникът, носещ образа на Христа, възлага Св. Евангелие на главата на болния, като казва, че не той, грешният и недостойният, а самият Христос възлага Своята всесилна ръка, която е в Светото Евангелие, и дава изцеление чрез опрощаване на греховете. Дава го в такава мяра, която е полезна за душата на страдащия.
Тези думи за изцеление чрез възлагане на ръцете ни се предлагат като аргумент, откъснати от контекста, в който се говори за видимите знамения, съпровождащи покаянието и обръщането към Христа преди проповедта на Апостолите.
Господ поради снизхождение към немощта на човешкото неверие е дарувал на апостолите да явяват такива външни знаци на Божията сила. И наистина Апостолите и светиите са изцелявали външните, телесните болести, за да привлекат хората към Христа - истинския Лечител на душите и телата. За да се пробуди в човешкото сърце чрез телесното изцеление благодатната и всеспасяваща вяра в Господа Иисуса Христа.
"Не сотвори себе химеру. Исцеления истинные и ложные", СПб., 1993.ю
Няма коментари:
Публикуване на коментар