Когато бях на Нови Атон ( на Кавказ), при мен дойде да се изповяда един човек – А. П. Писаревски. В беседата ни след изповедта той ми разказа следния забележителен случай, който станал с него и ме упълномощи да го разглася за полза на единоверните събратя. „ Веднъж- каза той - пътувах с коне и каруца с багаж 50 пуда ( пуд – руска мярка за тегло, равна на 16,3 килограма), и съм заспал. Конете, спускайки се през гората в тръс, обърнаха каруцата, като цялата тежест се стовари върху мен. За щастие това се случи в населено място. Четири човека с труд ме освободили изпод тежестта и тъй като съм бил в безсъзнание, започнали да ме обливат със студена вода, за да дойда на себе си. Докато бях в безсъзнание, видях двама страшни етиопци, които се приближаваха към мен и говореха: „ Тази душа е наша, защото умря без покаяние.” За голямо мое утешение на другата страна видях два ангела в бели одежди, които казаха на етиопците: „ Какво право имате да говорите, че тази душа е ваша ?” - и започнаха да според с тях. Етиопците представиха на ангелите всички мои грехове, които бях извършил от младини до настоящия ден, даже и много забравени, и особено силно ме осъждаха за моето сквернословие. Всичко, говориха те, беше самата истина. Ангелите в моя защита представиха добрите ми дела, но етиопците спечелиха спора. Аз почувствах страх и ужас, мислейки си: ето, сега ще ме хвърлят в адската бездна. Тогава ангелът каза: „ Ето какво добро дело извърши този човек: веднъж през нощта занесе хляб, жито и брашно на едно бедно семейство, и подаде всичко това тайно през прозореца, казвайки в себе си: „ Вземете заради Господа”, и бързо се скри. Това семейство не престава да се моли на Бога за него.” Милостинята към бедните и тяхната молитва ме спасиха и оправдаха. Етиопците само казаха: „ Ако той остане да живее, ще съгреши още повече.” „ Не е ваша работа- казаха ангелите,- що се отнася до това. Ако съгреши, ще се и покае” – и прогониха етиопците. Повече нищо не видях и не чух – дойдох в съзнание.”
Оттогава изминали четири години, но това видение дълбоко се запечатало в душата на Писаревски. Всеки път, когато изпадал в какъвто и да е грях, в него се събуждало сърдечно разкаяние и той се стараел да го заглади с изповед, молитва и милостиня.
( Златоустов манастир, йеромонах Дионисий )
(Из сборникът съставен по руски издания, излизали до 1917 г. и имащи духовна цензура).
Няма коментари:
Публикуване на коментар