( Из разказите на свети Григорий Двоеслов)
Понякога душите, докато още се намират в тялото, търпят някой мъчения от демоните, които са за едни от тях за собствено вразумление, а за други – за вразумление на слушащите.
„Имаше един момък – пише свети Григорий Двоеслов- на име Теодор, много неспокоен, който постъпи в моя манастир не толкова по желание, колкото от нужда. Не беше чудно, че се отечаваше, когато някой му говорише за спасението на душата – той не само не можеше да върши, но даже и да слуша за доброто. Лъжеше изпадаше в гняв, ругаеше – показваше, че никога няма да изучи светия живот. По време на заразата, която неитдавна погуби голяма част от нашия град, той бепе поражен в бедрото и се прилижаваше към смъртта. Пред последното му издихание братята се събраха да се помолят за изхода на неговата душа. Тялото му в крайните части вече беше мъртво, само в гърдите му все още оставаше жизнена топлина. Но братята започнали прилежно да се молят, виждайки приближаващата смърт. Изведнъж той започнал да вика на намиращите се там братя и с неговите високи вопли прекъсвал техните молитви: „Отстъпете- крещял той,- отстъпете ! Аз съм даден на змея за изяждане, но заради вашето присъствие не може да ме изяде. Ето, той е сложил главата ми в устата си, оставете ме, за да не ме мъчи повече – да прави с мен каквото иска. Аз съм даден на него за изяждане, а заради вас това се забавя !” Тогава братята се обърнали към него със следните думи: „ Какво говориш, братко ? Направи върху себе си кръстното знамение.” „ Искам да се прекръстя- отговорил той, - но не мога: люспите на змея ме гнетят.” Като чули това, братята паднали на земята и започнали още по-силно със сълзи да се молят за неговото избавление, Болният започнал отново да плаче: „Благодаря на Бога ! – възкликнал той. Змеят, който искаше да ме погълни, избяга, не можа да устои, вашите молитви го прогониха. Сега може да се помолите за моите грехове аз съм готов да се обърна и да оставя греховният си живот.” И този човек, почти мъртъв оживя и с цялото си сърце се объна към Бога. Измени се по душа, дълго още страда от раните си и накрая душаа му се отдели от плътта.
( Разговорите за излизане от душити”, л 37 )
( Сборник по руски издания излизали до 1917г. и имащи духовна цензура).
Няма коментари:
Публикуване на коментар