При гръцкия император Маврикий в областта Тракия живял свиреп и жесток разбойник. Никой не можел да го залови. Блаженият император като чул за това, изпратил на разбойника кръста си и заповядал да му кажат, че не трябва да се бои – това означавало прошка за всичките му злодеяния при условие, че се покае. Разбойника се умилил, отишъл при царя и паднал в краката му, разкайвайки се за престапленията си. Няколко дни след това се разболял и бил приет в староприемницата, където видял на сън Страшния съд.
Събуждайки се и усещайки засилване на болестта и приближаващата смърт, той се обърнал с плач към молитвата, говорейки така: „Владико, човеколюбиви Царю ! Ти, Който си спасил преди мене подобния на мен разбойник, прояви и към мен милостта си: приеми плача ми на смъртния одър. Както си приел дошлите в единадесетия час, които не са извършили нищо достойно, така приеми и моите горчиви сълзи, очисти ме с тях и ми прости. Повече от това нищо не искай от мен, защото аз нямам време, а часът на отплата приближава. Не търси и не ме изпитвай- няма да намериш в мен никакво добро; безчислени са злодеянията ми. Както си приел плача на апостол Петър, така приеми и този мой плач, умий ръкописанието на моите грехове. Със силата на Твоето милосърдие унищожи моите прегрешения.” Така разбойникът се изповядал в течение на няколко часа и бършейки сълзите си с кърпа, предал Богу дух.
В часа на неговата смърт главният лекар на староприемницата имал сън: при леглото на разбойника дошли пратеници на княза на света с листове хартия, на които били написани многочислените му грехове; след това двама прекрасни юноши - царедворци донесли теглилката. Пратениците на княза на света сложили в едната чаша написаното за разбойника: тази чаша натегнала надолу, а другата страна се издигнала нагоре. Светите ангели казали: „ Нямаме ли нещо опрощаващо за него ? – Какво можем да имаме – възразил единият от тях, - няма и десет дни, откакто престана да убива ?” „ Врочем – добавили те, - да потърсим някое добро дело.”
Единият от тях намерил кърпата, намокрена от сълзите на разбойника и казал на другия: „ Ето, тази кърпа е напоена с неговите сълзи. Да я сложим в другата чаша, да прибавим и Божието човеколюбие, пък да видим какво е стане.” Щом сложили кърпата в чашата, тя веднага натегнала и унищожила цялото ръкописание, намиращо се от другата страна. Ангелите възкликнали в един глас: „Наистина Божието човеколюбие победи !” Взели душата на разбойника и я повели със себе си; пратениците на княза на света заплакали и избягали от срам.
Като видял този сън, лекарят отишъл в староприемницата. Приближавайки се до леглото на разбойника, той намерил тялото му още топло, но бездиханно. Кърпата, намокрена от сълзи, лежала върху очите му. Научавайки от намиращия се при него друг болен за покаянието, принесено от разбойника пред Бога, лекарят взел кърпата, предоставил я на императора и казал: „Господарю! Да прославим Бога, че и при твоето управлениие се спаси един разбойник.” „ Обаче – завършва повестта на благоразумно разказващите ни я - много по-добре е своевременно да се проготвим за смъртта и да изпреварим страшния й час с покаяние за греховете си.
( От книгата „Пролог”, 17 октомври)
Откъсът е от сборника съставен по руски издания излизали до 1917г. и имащи духовна цензура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар