петък, 9 януари 2015 г.

Благослови враговете ми, Господи !

Всеки изпитва някаква форма на омраза ( в различните и степени), ненавис или просто отрицателни чувства към тези които смята за свой врагове. Едва ли ще познавате повече от трима човека през целият си живот които ще бъдат благодарни, на тези които им правят зло или така наречените врагове,  недоброжелатели. Вникнете в молитвата на св. Николай Велимирович, допуснете я до себе си , приемете я и тогава ще погледнете на така наречените врагове с други очи, просто оставете душата си да поеме тази духовна храна.....


   Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
 
   Враговете ми ме тласнаха към Твоите  обятия повече, отколкото приятелите.
   Приятелите ме привързаха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното.
   Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си,  си намерих най- сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни враговете не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми,  Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
   Те вместо мен изповядаха греховете ми пред света.
   Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.
    Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме,  когато сам себе си ласкаех.
   Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.
   Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
   Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като дребосък.
   Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най- отзад.
   Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка.
   Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня.
   Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън
   Наистина , враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръката ми към Твоя скут.

   Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
   Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен- та моето бягство към тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двама мои зли близнака- гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
   Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам- а това малцина знаят,- че на света човек няма други врагове, освен намия себе си.
   Враговете си мрази само  ония, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
   Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой- повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.
   Робът кълне враговете,  понеже не знае. Знае синът, че враговете не могат да се докоснат до живота му Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.

   Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар