неделя, 30 септември 2012 г.

Духовната борба срещу наркотиците


Младежи се спасяват от дрогата с помощта на отец Георги и отец Добромир от Варна



       Днес ще Ви запозная с битката която водят двама свещеници срещу наркотиците, и как те помагат на наркозависими да преодолеят трудния, а в очите на някои хора невъзможен път към въздържание от подобни вещества. Предоставям думата на тях - тези които водят най- тежките битки - тези вътре в тях самите........



                               Серафим, 27-годишен: Само юргана и дюшека не бях продал 

       С отец Георги се запознах през 1998 година. Той дойде при мен. Не знаеше, че съм наркоман. Живея близо до храма, имам двама братя и една сестра. Пита ме дали може да ги кръсти в църквата. Казах, добре. Предстоеше ми да вляза в казармата и помолих да се грижи за децата.

       Почнал съм с наркотиците през 1989 година. Майка ми е била наркоманка. Отначало пуших цигари, ама не знаех, че са с хашиш. Няма кой да ми каже. После видях как майка ми смърка хероин и аз почнах, ей тъй. Сега тя е психично болна, вследствие на наркотиците. Когато се разболя, няколко години нямаше откъде да взимам наркотици. И почнах лепило, бронз, алкохол. През 1994 година вече навсякъде имаше хероин. И аз пробвах. По малко алкохол, по малко хероин. Уволних се от казармата, ожених се, роди ми се син. Работех си, обаче пак взимах наркотици и хапчета. Крал съм. Всичко от къщи бях изнесъл, бях останал с дюшек и юрган само. Чак продадох на жена си и на сина си дрехите.

       Един ден отидох при отец Георги и му разказах проблема си. От 2002 година тръгнах на истинска борба. Иначе и преди съм спирал за месец-два. Вкъщи съм карал брат ми да ме върже с вериги, катинари. Аз го исках, обаче после се отскубвам и с веригите бягам при дилъра. Той, като ме видеше в такъв вид, без пари ми даваше. Това е физическата криза. На нея й бях свикнал и чаках един месец да мине. Тогава вече идва душевната криза, с нея обаче не знаех как да се боря. Имам два опита за самоубийство. Защото не мога да спра, искам, но не мога. Виждам колко наранявам семейството си, себе си.

       Слава Богу, тази енория и отец Георги ми помогнаха. Аз първоначално не им вярвах. Толкова съм патил, че който ми каже: "Ще ти помогна!", бягах. Не вярвах, че има такива добри хора. Виках си: какъв интерес имат те, че да ми помагат? Какво ще вземат от мен? Изкарвах ги луди. Викам си за отеца: "Той е откачен!"

       След като му споделих проблема си, влязох в болницата. След това седях месец-два в храма. През деня съм тук, вечер се прибирам вкъщи. Работех на строежа на неделното училище. Имах падане, ставане, през 2-3 месеца взимах. Първата година след като дойдох при отец Георги, 4-5 пъти да съм взимал. Сега от година съм напълно чист.

       Клиники, комуни - нямат смисъл! Там си почиват. Свикват ги да живеят без дрога, но като излязат навън, и пак падат. А тук хората от енорията ти дават любов и грижи, надежда имаш. Живея в реалния живот вече. Семейството, жената, синът ми, майка ми, сестрите - всички са при мен. Работя като охрана. Боря се вече. 

                                                                                                                     в. Новинар, 3 август 2004г.




О. Георги Фотакиев в храма

За контакт: телефон (+359) 52 775420, храм "Св. Цар Борис", кв. Аспарухово, ул. "Места", 9000 Варна.




                                                                      Елена Кодинова 



       Преди пет години жена на средна възраст отива да се помоли в православен храм във Варна за сина си, който е наркоман. Когато си отчаян, виждаш знаци навсякъде. Понякога тези знаци са истински. Майката забелязва младеж, почти на годините на сина й, който се кръсти до нея. Попитала го къде се е научил. "При един млад свещеник в кв. Аспарухово, отец Георги", отвърнал и той. Тя го попитала дали не може синът й да отиде при отеца, може пък него да послуша.

       "Така за първи път видях наркоман - разказва отец Георги. - Като влязох у тях, Младен беше със свръхдоза, но след малко излезе от това състояние. Помислил си: "Гледам един поп над мен и си викам: тя стана работата, ясно, но аз в ада ли съм, в рая ли?"

       Днес Младен вече не взeма наркотици. Благодарение на намесата на свещеника. Заедно с още един бивш зависим, Веско, работи по проект за превенция във варненските училища. За да получи финансиране на проекта, му е помогнал отец Георги. Младен и Веско влизат в класовете и казват: "Добър ден, ние сме бивши наркомани". Според свещеника няма по-добра превенция от това. Резултатите са потресаващи. Защото на такива хора учениците всичко казват.

       Отец Георги е на 31 години. Син е на свещеник. Завършил е семинарията и Духовната академия в София. С жена си и трите им малки деца живее под наем в една стая и кухня. Служи в храма "Св. Борис" във варненския квартал Аспарухово. След като преди 5 години вижда за първи път наркоман, започва да се занимава с младежи, зависими от наркотиците, и да ги лекува чрез вярата. В кухнята му често преспиват по няколко от подопечните му момчета, в неделното училище към храма живеят тези, които са в абстиненция или нямат покрив над главата си. От 1999 година досега през него са преминали 40-50 млади хора от всички краища на България. Повечето са влезли в трайна ремисия, някои са се оженили, работят, водят съвсем нормален живот. Част от бившите наркомани помагат на отеца да лекува и други жертви на дрогата.

       Отец Георги е първият български свещеник, който се занимава със зивисими от наркотиците младежи. Без проект и финансиране. "С благословлението на митрополита, помощта на моя събрат отец Добромир и енорията", уточнява отецът. "Започна случайно, не умишлено, нито пък съм бил упълномощен от някого. Но който е отишъл при Христос, всеки е бил изцеляван."

       След първата случайна среща с Младен по "неведоми пътища" започват да го намират и други с подобен проблем. "Звънна ми мой приятел. Разказа ми за едно момче. Казали му, че съм щял да го прибера, защото съм бил много добър човек. Викам му: чакай бе, откъде-накъде!? Вика - с наркотици се занимава. Питам: какво общо имам аз с това? Не знам, казва, просто знам, че си добър и няма да го оставиш. След това дойде един мой съученик. Иска ми 15 лева да отиде в Карвуна в специализираното отделение за алкохолици и наркомани. Дадох му, изпратих го с този първия, Младен, да го придружи. Той от 6 месеца беше чист. Не издържа там момчето, полудял, изтрепал народа и го изписаха. Върна се и почнахме и с него. Оттам дойде едно друго момче. Баба му ходила на врачка. Тя казала, че не може да помогне. Викам й: като е толкова голяма врачка, що не може? Щото бесовете бесове не гонят. И случайно мина оттук, поговорихме. Той беше третият. И оттам се заредиха всякакви екземпляри. Господ си избира сам на кого какви дарби да даде и аз не съм знаел, че ще се занимавам с такива хора."


         Отец Георги работи с младежите по на пръв поглед простичък начин. Разговаря с тях, кара ги редовно да се изповядват и причестяват. Създават заедно план на живота. Става през нощта и идва в храма, когато някой от пребиваващите там наркозависими изпадне в криза. Просто за да го държи за ръката и да се моли за него. Ако някое от момчетата попадне в полицията, отива да го прибира. Всеки петък пред цялата енория и пред момчетата, които гравитират покрай храма с надеждата да намерят Бога и да се избавят от зависимостта си, отецът отслужва света литургия пред чудотворната икона на Св. Богородица и пред иконата на Св. Бонифаций. "Той е бил алкохолик, затова се молим и пред него за зависимите."

       Отец Георги учи зависимите, че е грях доброволно да се отказваш от живота и да се предаваш на смъртоносната отрова. И е намерил много ефективен начин да ги убеди в това. "Грижим се за инвалиди - казва той. - Пратих веднъж един наркоман в онкологичното отделение да гледа раково болен и да видиш как влезе в бърза и устойчива ремисия. Защото видя какво е животът, какво значи скръб и страдание."

       Докато разказва това, при него идва мургаво момче. "Ей, как си се изтупал! Докато ланци крадяхме, сега ланци носим", засмива се отецът. Момчето се казва Серафим, от ромски произход. Когато пристигнал при отец Георги, бил мюсюлманин. От година не взима наркотици, работи и е кръстен християнин. Наскоро кръстил и сина си, на жена му също й предстои свето кръщение. Работи като охрана и днес му е почивен ден, затова има време да мине през храма.

       Вярата е единственото оръжие на свещеника в тежката битка със зависимостта. Преди известно време се запознал и със свой духовен събрат от Русия, отец Анатолий (Берестов). Московският йеромонах пристигнал във Варна, за да участва в ежегодната Седмица на православната книга, а тази година пък Отец Георги го посетил в Москва. Там отец Анатолий ръководи душепопечителен център "Св. Йоан Кронщадски". В него се бори за душите на сектанти, врачки, баячки, наркозависими, и алкохолици. Пак със силата на вярата - разговори, причастия, изповеди и духовно попечителство. "Сключихме договор да направим същия център и при нас. То не трябва много. Отец Анатолий казва, че там, където има простота, там е Бог. Неговият център представлява две стаи, разделени с талашит, без никакви екстри, климатици или каквото и да било", разказва отец Георги. 

       "Но ми трябва финансиране, за да започнем. Пресметнах, че само за персонал са ми необходими около 4000 лева на месец. Замислил съм го така - бивши наркозависими помагат на наркозависими, а наркозависими помагат на инвалиди. Искам да стигнем дотам, че да се самофинансираме. Да направим бригада за тези момчета. Ние и сега им намираме работа, като се отърват от наркотиците. Един бивш църковен настоятел е шеф на охрана. Има ми пълно доверие и за когото кажа, че може да почне, почва при него." 

       Три от момчетата, с които в момента отец Георги се занимава, са на работа в църквата "Св. Архангел Михаил" в центъра на Варна. Помагат да се подготви храмът за предстоящата Седмица на християнската книга. Стефан, който най-отдавна е чист, им е нещо като шеф. Тошко е най-малкият от тримата, само на 20 години, а Игнат пък е единственият, който не е местен, от София е и е най-отскоро, само от две седмици. Той спи в неделното училище в "Св. Цар Борис". И трите момчета са чисти. Край тях се върти и майката на Младен, първия наркоман, когото отец Георги видял в живота си. Тя също помага в храма. Кротка, дребна жена, говори тихо и смирено и не спира да благодари на Бога.

       По някакво нелепо стечение на обстоятелствата срещата ни с отец Георги от Варна става точно в деня, след като полицията запечата църквите на разколниците и ги прогони от тях. Сравнението между препирните за надмощие по църковните върхове някак странно контрастира с тихата смиреност и любов, с която отец Георги върши работата си на духовен пастир. "Това не трябваше да се допуска, но пък и трябваше преди много години разколниците да се отстранят от храмовете", коментира варненският свещеник за цирковете, обилно отразени по всички медии. Странно на пръв поглед, защото семейството му е наистина репресирано по време на комунистическия режим. Баща му, някогашен катедрален свещеник, а сега свещеник във варненската "Св. Николай", е имал много неприятности с Държавна сигурност заради писмо, което изпраща в началото на 70-те до патриарх Максим. В него открито заявява, че в страната няма религиозна свобода. След това върху семейството се стоварва цялата тежест на репресията. "Изкарване по бели гащи през нощта, излагане на нас, децата, пред цялото училище, търкане с меденки по време на пости", спомня си отец Георги. Но вярата му не е разколебана от това. "Толкова години патриарх Максим не се е определил като червен - продължава той. - Сантименталността и религията са две различни неща. Защото Христовата любов е нещо твърдо, не е някакъв гевезилък, лигавщина, а висша степен на любов, където усещаш милост заради греховете. А те - днес сини, утре червени, на ти си куклите, дай си ми парцалите."

       А тази любов у отец Георги я има въпреки трудната му съдба и проблемните хора, с които се занимава. "Връщам се аз веднъж от някакъв семинар, където ме обучаваха как да правя проекти - разказва той. - Един наркоман, който живееше по това време в храма, направил някаква глупост. Викам му: какъв тъпанар си, аз с такъв боклук като теб ли ще се занимавам, вместо да правя проекти? И се стреснах - какво казах? Разплаках се и го помолих за прошка. Жив човек да смажа, защото съм щял да правя проекти!? При кого ме праща Христос? При хората Хикс, да им правя благодеяния, а на човека, който е пред мен, с ясно име, примерно Алекс, мога да му кажа: разкарай се! Е това вече е много нередно!"

       Звучи напълно достоверно за човек, който го е виждал как разговаря и се държи с енориашите. Те обичат да стоят в двора на църквата му. Той ходи при всеки и го поздравява. Те му целуват ръка и той веднага целува тяхната. "С всички така прави", казват момчетата, за които той се грижи: "Наистина само той от всички свещеници целува ръка на хората. Дори и на децата." Но за тях този вид отношения са вече нещо съвсем нормално.

                                                                                                                    в. Новинар, 3 август 2004г. 




                      Една година духовно обгрижване на наркозависими във Варна 



       На пресконференция в залата на митрополията на 5 декември 2005 г.  духовните водачи на аспаруховската епархия, които осъществяват своята благословена от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил мисия да спасяват душите на наркозависимите, дадоха гласност на своя едногодишен труд.

       Православният център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. Боян - Енравота Първомъченик български" съществува от октомври миналата година. Той съществува благодарение на помощта и подкрепата на духовенството във Варна, което дава своята лепта за издръжка на лекуващите се младежи и по този начин спомогна да бъдат върнати с помощта на вярата към живота. 

       Православният център е терапевтична общност с денонощно обгрижване най-малко три месеца и включва трудова терапия, духовно обгрижване и навлизане в църковния живот. 

       За една година програмата са преминали 24 младежи. За някои от тях това е била последната възможност за излизане от кошмара на хероиновата зависимост и тук са намерили своята опорна точка - вярата в Бога, за да могат да продължат отново трънливия си житейски път без страх и без наркотици. За други животът в центъра е бил кратка спирка, на която са намерили отношение и разбиране, без да бъдат отритнати и унижавани, някои от тях са успели да намерят достоен и свободен начин да живеят и дори да създадат семейства и деца, някои не успяват да приемат предизвикателствата, които им поставя животът, и отново се връщат тук.

       За всички тях и за мнозината, които се молят да бъдат приети, с истински апостолски дух се грижат отец Георги, отец Добромир и дякон Михаил. В момента в центъра живеят 7 момчета, толкова е капацитетът на сградата, която служи за спалня. Освен това те се радват и на грижите на цялата аспаруховска общественост, на енориашите, които заедно с тях присъстват на литургии, носят им храна, приемат ги в домовете си и ги търсят да им помагат в домакинствата. 

       Девизът на екипа на православния център е "Един град срещу дрогата." Мечтата им е да построят триетажна сграда в двора на църквата, за да могат пълноценно да живеят младежите, потърсили тук спасение. Болката им е, че не разполагат със средства за това и се обръщат за помощ и съдействие към варненските неправителствени организации, за да могат заедно да защитят и осъществят своя проект.


       Едни търсят начин как да забогатеят за да живеят по охолно и в разкош, а други живеят скромно, но спасяват много изгубили се души по света......

понеделник, 24 септември 2012 г.

неделя, 16 септември 2012 г.

Просто малко размисли.


         Добър вечер. Отново малко късно вечерта пиша – в първите минути от новия ден, но това е времето което съм отделил за подобна дейност. Всички в къщи си почиват, като се започне от жена ми и детето ми и се стигне до котката ни Пухчо – „малкия” по размери, много пухкав и изключително мил, любезен и силно привързан към нас турски ван. Един ден жена ми сподели, че е чела историята на тази порода котки, за тях се разказва, че населяват една много сурова  в метериологично отношение област в Турция, а именно областта Ван.  За да смечки тежкото ежедневие на хората живеещи в тази област, се разказва, че Аллах дарил този регион с тази порода котки който със силната си привързаност към хората да стоплят душите им в тези тежки условия. Малко се поовлякох в предисловието, но все пак цялата нощ е на мое разположение.  Да се върнем на въпросът който мисля да разисквам тази вечер.
          Иска ми се да засегна темата за това дали трябва да се плаща светото кръщение в църквата и ако да каква да бъде цената му. Преди да започна да се впускам в разни диалози с мен самия, искам да споделя какво разбрах от една моя колежка, която ми сподели, че е гледала в един от епизодите на предаването „ Хрътките”, как една журналистка се е преоблякала като бедна жена и се е представила в три църкви в София като бедна майка с едно дете която желае да кръсти рожбата си, но сега няма материална възможност да направи последното, за това предложила ако има възможност да кръстят детето и сега, а тя по- късно да заплати определената от дадената църква такса за кръщене- отговорът и в трите църкви бил един и същ – отказ от предложението което направила жената. Това малко ме смути и озадачи. Защо да откажат- на какво основание ? До колкото зная големи разходи  няма – говоря като определени храни  или дарове- така че според мен ако горепосоченото е вярно, свещениците са постъпили погрешно.
          Друг е въпросът дали изобщо трябва да се заплаща подобна дейност ? Нали, до колкото аз самия зная ( ако греша някой да ме поправи) целта на християнството е да привлече колкото е възможно повече хора в  православната християнската вяра-  а това включва и самото свето кръщение. Е в този случай тази такса, която според мен далеч не е символична – в Бургас  започва от 55 лв – в „Аязмото”, през 63, до 77 лв в катедралния храм свети Кирил и Методи. Става така, че една материална пречка става бариера която възпира множество хора от пътя към Бога. Да предполагам, че ще има много хора които ще възразят на мойте изказвания с тезата, че в днешно време човек за какво ли не дава 70- 80 лв. , че за Господа ли ще му се свидят- но защо тази такса да не се премахне или да не стане наистина символична, защото и един човек да бъде възпрян заради тази такса в покръстването си пред Господа, това е огромна загуба- а аз съм убеден, че не са единици тези хора които са пред тази бариера. Нали целтта ни е да привлечем все повече последователи към истината ! Тогава нека вдигнем тази бариера и да кажем елате и приемете Господа в сърцето си, тук вече няма непосилни такси- всичко е въпрос на желание, след като няма да има вече подобни такси. Надявам се в близко бъдеще тези такси да отпаднат или да станат по символични.
         
         Когато заговоря за тази тема винаги се досещам за един приятел на който баба му скоро почина след борба с много тежка, жестока и мъчителна болест ( цироза на черния дроб). Той ми сподели, че в този толкова тежък момент когато всички са тъжни, когато  са се появили тези разходи по погребението ( който смея да твърдя не са никак малки ), когато се чудиш как да успокоиш близките и същевременно да събереш сумата за погребението – все пак не можеш да оставиш човека непогребан, и в този момен свещеника му поискал за опяването на починалия 80 лв. – Вие ми кажете до колко е нормално в този момен да се искат толкова пари ?  Не стига, че погребалната агенция се стреми да се възползва колкото е възможно от ситуацията, ами и да се дадат 80лв отделно – просто не е редно, не е правилно. А дори и не искам да споменавам един слух – надявам се искрено да не е истина – че са се искали по 10 лв. за изповед в Бачковския манастир.
          Има много подобни теми в тази област които могат да се засегнат, но желая да предоставям подобна информация на малки порции- за да се приемат и осъзнаят от всички. Не желая да говоря и за безобразното поведение на митрополит Николай и неговото парадиране с материалната му обезпеченост, но може би ще засегна в някоя от следващите ми статии за него и приближените му- колко „скромно” съществуват, и какъв „идеален” пример са за смирение и  подражание. Все пак тук е моето поле за действие- след като другите медии само загатват и до там, то аз ще продължа много по- надалече, но всичко с времето си – както обичаме да казваме ние българите.
          Искрено  се надявам да не съм Ви натоварил повече от нормалното, но дори и да е така все пак, човек трябва да разсъждава над всеки един проблем, аз просто Ви давам теми на размисъл. Добре е някой ден да осъществя една моя идея да напиша книга съставена само от въпроси, и така всеки ден човек да си я чете и да се опитва да разсъждава над тях, а ако има възможност и да си отговаря на тях- добра идея според мен ще е съставянето на подобна книга в днешно време, време в което хората са някак си прекалено мисловно пасивни, рядко намиращи време да разсъждават. Съставянето на подобна книга ако не би могло да помогне на хората, то поне в никакъв случай няма да им навреди. 
         
Е това е от мен за тази вечер, до утре....







събота, 15 септември 2012 г.

Кой е отец Гелеменов ?


Отец  Георги  Вилхелм  Гелеменов

          Той определя себе си като свещеника който помага на всички.
Роден е в София през 1950г.
Завършил Духовната академия. Магистър на богословските науки – специалност – синоптично ( сравнително) езикознание. Ръкоположен за свещеник от дядо Неофит. Специализирал екзорсизъм ( гонене на демони) в  Рощок, Германия в мариен кирхе ( църквата на Мария). Гелеменов твърди, че гони злите духове с молитви, а всички врачки лъжат и взимат парите на бедните и отчаяни хора. Според него, магия може да развали само свещеник. В българската православна църква зли демони се гонят с три молитви-  Киприянова, Василиева и молитвата на свети Йоан Златоуст. Екзорсистът споделя, че само свещеник може да чете тези молитви и, че те действат чрез божиата благодат. Психотерапевт и билколечител. Владее шест езика и е баща на пет деца. Автор на специален троен молебен против – уроки, диабет, затлъстяване, тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания и забавяне на стареенето. Единствения православен свещеник който работи в полето на ясновидците и лечителите. Общоизвестни  са близките отношения на отец Гелеменов със Садам Хюсеин ( за което ще спомена подробно по- долу).  При визитата му в Ирак, той получава награда автомат калашников, а в краката му е заклано жертвено агне – знак за високо уважение. Учредител е на ОКО- огранизация за контрол на оръжията – чрез нея настоява да се проверят всички военни бази в САЩ. Работи скромно и почтенно на Софийските централни гробища.
          Отец Гелеменов е създател на първата националистическа политическа партия след падането на комунизмът в България -  Българска християн дмократическа партия. Дълбоко съмнителни са обвиненията срещу него, че заедно с д-р Иван Георгиев и отец Апостол Апостолов подстрекават скинари към агресия и държавни преврати. Самия той се определя като националист и родолюбец, 100% анти- комунист.
          В днешно време отец Гелеменов е започнал борба срещу навлязлата и практикувана в България вуду магия- това е една древна африканска шаманистка магия. Тя може да не е силна колко драконската или турската магия, но със сигурност е много опасна.
          Гелеменов става един от основните обвинители срещу Кочовска и Ванга – като определя последните за шарлатанки и измамнички. Определя Симеон Втори Сакскуборготски за  негодник. Малко известен факт е , че Гелеменов е създател на „Атака” – ( Сидеровата – както се говори). В средата на 1993 година се опитва да регистрира партията в софийски градски съд, но му отказват и след това се появява Волен Сидеров. Тук ще цитирам едно интервю със Гелеменов по въпросът за регистрацията на партия Атака и последващият отказ, а по късно и регистрацията и от Сидеров :

               - Как така - защо на вас не ви разрешиха, а на
Волен Сидеров – да ?
-         Ами навярно е някаква конспирация. Аз съм чувал слухове, че Волен Сидеров е финансиран от организации, които имат интерес в България да се поддържа етническо напрежение. Аз не му вярвам никак. Най-истинският националист в България е д-р Иван Георгиев. Ние всички сме негови ученици. И аз, и Расате. Волен Сидеров - не. Където той отива, аз оттам идвам. Но, нека да си работи човекът! Аз не му искам движението "Атака", оставям го да си троши главата - той няма да стигне далече. Расате е мъжко момче - той е наш възпитаник. Волен Сидеров измами Расате. Измами и хората, които му бяха коалиционни партньори. Искаше сам да експлоатира националистическата идея. Но в момента в България не е време за национализъм. Обвинявали са ме в хулигански прояви. Приписваха ми такива със скинари, с гейове...Против гейовете съм напр. в такова отношение, че нека да си съществуват, но просто не искам да ни се натрапват. Правят паради. Е, какво - и ние хетеросексуалните ли да си направим парад?! С извадени "инструменти" да тръгнем през столицата?!”


         През 2002 година Гелеменов  учредява партия Български народен социален съюз и обещава, ако спечели изборите, да превърне България в мощен производител на оръжие, да си партнира активно с Русия и Близкия изток, и да върне смъртното наказание. Отец Гелеменов е втори братовчед на Емил Кошлуков.

         Тук ще поместя едно интервю на Гелеменов от 3 май 2008 г. Което ще Ви даде малко повече информация за да си представите каква личност е отец Гелеменов. Четете внимателно:

„- Има ли магии, как се правят и как се развалят?

-             Официално църквата се пази от това да каже, че има магии, но аз понеже работя на свободна практика, си позволявам да кажа на всички, които се интересуват, че магията съществува. Но тя не е отрицателна енергия, както говорят маговете, екстрасенсите и всички други шарлатани, а магията е сатанинско намерение и човешко изпълнение. Магия имаме тогава, когато даден предмет е нарочен за ориентир на Сатаната. Като се ориентира, Сатаната изпраща при човека, който трябва да бъде омагьосан, един черен ангел - демон, който да му вреди – да разбие семейството му, да разбие бизнеса му, да го разбие отвсякъде. Това е т.нар. предметна магия, която правят бабите по селата, циганките, туркините и тук едни особени жени, които наблюдавам по Централни гробища и които събират остатъци от кости, пръст от пресен гроб, остатъци от кръстове и всякакви погребални остатъци, с които се правят предимно магии за смърт.

- Хващат ли после тези магии, могат ли да причинят истински поражения ?

-             Определено може да причини поражение – дали вярваш или не вярваш в магията, тя те хваща. Защото тук действа Сатаната, както казах, а той е безмилостен, безкомпромисен и жесток.

- Може ли човек да се предпази от това да му направят магия ?

-             Може. Трябва да се ходи редовно на църква, един път годишно да се четат Киприянови молитви, но строго индивидуално, а не групово, както се прави в неделя в църквата. Трябва да се прочете Киприяновата молитва и да се направи един пространен водосвет, който да очисти всяка лоша енергия, всяко сатанинско деяние от пострадалия човек. Не отговаря на истината твърдението на някои магове, магьосници и екстрасенси, че може да се направи защита за цял живот. Ако беше така, нямаше да има нужда всяка година да се празнува Йордановден и да се прави Йордански водосвет. Всички нечисти сили, които са се натрупали в битието на човека, се изчистват на Йордановден и се отстраняват. Отделно се правят водосвети по желание, когато се предполага, че в къщата има някакво отрицателно влияние, и се правят отделно водосвети след смъртта на близък човек. Това е абсолютно задължително, защото след смъртта на човек остават демоничните сили, които пречат на живите да съществуват нормално – създават им предпоставки за самоубийство, за разбиване на семейството, за банкрут и т. н.

- Много хора твърдят, че развалят магии – как се разваля магията ?

-             Магия може да развали само свещеник, защото, когато неговият епископ го ръкополага, той внедрява в него божествената благодат. С тази божествена благодат свещеникът разваля всяка магия и отстранява всяко родово проклятие и урочасване. Няма цивилен човек в България, който да може да отстрани магия и всички, които пишат тези неща, са абсолютни шарлатани. Като се започне от най-простата магьосница в някое село и се стигне до Вера Кочовска.

Е, как така могат да направят магия, пък не могат да я развалят ?

-             Не може от една чешма да тече едновременно сладка и солена вода. Магия може да направи всеки, то е елементарно. Сатаната си няма работа и той чака някой да му даде поръчка. Но магията, както казах, може да бъде развалена само от свещеник. Нито от ходжа, нито от екстрасенс, нито от маг, магьосник или ясновидец.

- Може ли човек неволно да си направи магия ?

-             Може, разбира се, това е автомагия – като, да речем, си донесе пръст за цветята от гробищата. Аз имах такъв случай с една госпожа. Всичко беше започнало да й се обръща наопаки. Наложи се да пътувам чак до нейния далечен южен град, за да мога да й изчистя всичко и да й тръгнат нещата както трябва. Това е едната страна на автомагията. Другата автомагия е самовнушението. Че ти е направена магия. Ти отваряш съзнанието си за магията и за действията на Сатаната, и неговият агент незабавно нахлува там и започва да вреди.

- Възможно ли е хора, които правят магии, да се променят и да се върнат в правия път   ?

-             Може. Трябва да се молят много, да ходят много на църква и да се отрекат от всичките си деяния, които са правили, защото този, който прави магия, не знае, че тя се връща двойно с обратна сила като бумеранг. А те за 1500, за 2000, за 3000 лева правят магия за разбиване на бизнес, за болест, за смърт, но това се връща срещу тях и не само срещу магьосника – връща се до девето коляно по наследниците му.

- Специализирал сте в Германия прогонване на демони. Какво представляват демоните  ?

-             Аз съм възпитаник на немската паралелка в Духовната академия и след дипломирането си изкарах един курс в Германия, където бях обучаван да прогонвам демони, или казано на професионален език – на екзорсизъм. Какво представлява демонът – демонос на старогръцки означава дух, само че този дух е лош, не е добър. Под демон се разбира лош дух, който вреди на човека и пречи на неговото добро битие. Демоните са навсякъде около нас. Дали могат да ни засегнат – да, това може да стане например след погребение, ако не се направи водосвет, но най-вече става, когато Сатаната изпраща един от тези демони да увреди някой човек по поръчка на някой магьосник. Ако приемем, че този къс хартия е направената предметна магия, той служи за знак на Сатаната, който си казва: „Ето, там някой има нужда от мен – да му изпратя демон, за да може да вреди.“ Демоните се отчитат пред своите господари от по-висшата йерархия какво зло са направили през деня или през нощта на хората. Обикновено отчетите се извършват нощем.

- Кое преобладава според вас в света – доброто или злото, божествените сили или демоните  ?

-             Доброто и злото съществуват в света по 50%. Човекът със свободната си воля решава кое да избере – доброто или злото. Всички хора имат еднакво съзнание, но ако в ранна детска възраст някое дете е било урочасано от лош поглед и не му е било обърнато внимание от свещеник, а родителите са отишли при врачка или баячка, урокито остава. А урокито постепенно се превръща в магия. Този човек е тормозен. Той вече не може да мисли за добро, а гледа как да краде, да лъже, да убива – значи това е, защото в детските години не е било обърнато внимание – урокито се превръща в магия, а магията вече работи по друг начин в съзнанието на човека – по лош начин.

- Как се прогонват демони  ?

-             В българската християнска практика демони се прогонват с три молитви – една е Киприяновата молитва, другата е молитвата на Св. Василий Велики и третата е молитвата на Св. Йоан Златоуст. На Св. Василий Велики и на Св. Йоан Златоуст се наричат литургийни молитви, защото тези двамата светци са автори на златоустовата литургия и съответно – на василиевата литургия, докато Св. Киприян е бил магьосник някога, в по-младите си години, но като чул словото на Исус Христос, се обърнал и започнал да проповядва християнството и да се бори с магьосниците, защото той е знаел всичките им чалъми на действие, заедно със своята сподвижница Юстина. С тези трите молитви и със задължителен водосвет се прогонва всяко зло от човека и се разваля всяка магия. Но само от свещеник. Чета, че някои магьосници си позволяват да правят водосвет и да четат Киприянови молитви – няма никакъв ефект от това. Само свещеник може да прочете такава молитва и тази молитва действа благодарение на божествената благодат.

- Могат ли ясновидците наистина да познават миналото и бъдещето ?

-             Повечето са шарлатани. Има и такива, които малко познават, макар че това е забранено – контактуването с духовете на умрелите и познаването на бъдещето, тъй като това променя мисленето на човек и може да доведе до нежелани негови действия. Никой няма право да знае какво го очаква.

- По какъв начин те успяват да разберат какво ще се случи  ?

-             Със Сатаната. Всички ясновидци работят със сатанинската сила. Такава беше и Ванга. Църквата я наричаше вещица №1. Тя самата е признавала нееднократно, че работи с демон, който й подсказва, казва й какво да говори.

- Тя нали направи църква - хората гледат на нея като на светица ?

-             Ванга си имаше и добри страни, но тя не е светица. За да стане един човек светец са необходими няколко условия – първо, след смъртта му на гроба му да стават чудеса. Второ – тялото му да дава признаци на нетленност, тоест, да не се разлага, да е имал свят живот и да са минали 200 години. Ванга е много далече от тези показатели, а и църквата, която е построена, не е направена по православния канон. Това е някакво капище, на което митрополит Натанаил му освети само олтара, за да може да се служи там, но иначе нито стенописите са стенописи, нито архитектурата е архитектура. Те се подиграха с Ванга, тъй като тя не виждаше и не знаеше какво е построено.

- Добре, но тя ако е работила чрез демони и чрез Сатаната, каква е логиката да строи църква  ?

-             Иска й се да бъде в православието, да бъде в християнството, но аз съм чел нейни изказвания и тя самата признава, че работи с демон, със сатанинска сила. Защо е направила църква - ами тя няма какво друго да направи – няма храмове за магьосници и екстрасенси. Но я излъгаха.

- Вие казвате, че сте единственият свещеник, който работи в полето на ясновидците и лечителите. Съвместими ли са тези понятия с християнството ?

-             Православната вяра и лечителството са съвместими. Ясновидството вече – там църквата има доста резерви, макар че в миналото се същестуввали т. нар. пророци, които са можели да предсказват бъдещето, но още юдейската религия ги е преследвала безмилостно, защото са пречели на тогавашното свещенство да си върши работата. Сега - дали са съвместими… Аз по принцип в моята обява съм писал, че работя в полето на ясновидците, но това е в друг смисъл – с такава материя работя, за да й се противопоставя. Не съм ясновидец, макар че, без да искам, ми се явяват някои неща и доста познавам.



- Има ли някои навици, с които хората си вредят, без да го осъзнават ?

-             София е облечена с дрехи втора употреба. Всеки, който си купи дрехи втора употреба, когато ги пере в пералнята, трябва да сипе една чаша светена вода, за да се нормализират нещата и да се уравновесят. Не трябва да се използват и мебели втора употреба, без да се направи водосвет и най-вече (много е важно!) на всяка закупена кола втора употреба, да се направи водосвет, защото не се знае кой се е возил в тази кола и дали не е станала катастрофа и някой не е убит с нея.

- Защо - ако е станала катастрофа с тази кола и човек се вози с нея, какво става ?

-             Ако говорим на езика на екстрасенсите – тя носи отрицателната енергия от катастрофата. Ако не се направи водосвет, тази енергия прониква в новия собственик на колата.

- А дрехите втора употреба защо да се избягват – те може да са свързани с положителните чувства на някого ?

-             Може да са от мъртъвци. Затова нека хората, които си купуват дрехи втора употреба, да плиснат една чаша светена вода в пералнята - за да ги носят спокойно.

- На всяко пране ли трябва да се прави това ?

-             Не, само на първото пране.

- Познавали сте се със Саддам Хюсеин. Как се разбират помежду си един православен свещеник и един фанатичен мюсюлманин ?

-             Саддам не беше фанатичен мюсюлманин. Аз бях наблюдател 2 мандата по събитията в Близкия Изток, с мандат от ООН. Изпратиха ме в Ирак. Между християнството и исляма няма толкова голяма разлика. Ислямът е потвърждение на Библията. Там срещаме същите герои, същите светци и пророци, така че със Саддам не сме били на толкова различни полюси, а има и друго нещо – 30% от населението на Ирак е християнско. Те са католици предимно, сподвижници на Копската църква, на Малабарската църква. Арабите казват така – Исус Христос и Мохамед са братя в духовен смисъл. Мюсюлманството е 500 години след християнството, но няма такива разлики, напротив – арабите уважават нашите светци. Те наричат Исус Христос Иса, а Дева Мария – Мириям. На Бачковския манастир например наблюдавах следното чудо – едно мюсюлманче проходи пред иконата. Това са всъщност братски религии. Враждата между хората съществува също и между мюсюлмани и мюсюлмани, и между християни и християни – това не произтича от религията.

- Какви са ви впечатленията от Саддам Хюсеин, какъв човек беше той ?

-             Държавник - с една дума, но аз съм убеден, че Саддам Хюсеин още е жив. Обесили са друг човек или не са го обесили. Американците обичат да правят холивудски филми. Така, както не са стъпили на Луната, така не са обесили и Саддам Хюсеин – нали той е техен възпитаник.

- Кое ви дава основание да мислите, че заловеният от американците човек не е бил Саддам Хюсеин ?

-             Френологичната му характеристика, чертите на лицето. Беше с брада, което е показателно – целта е да се скрият някои черти на лицето. И най-вече човек не може за 30 дни да си пусне толкова дълга брада. Абсурдно беше това, което излъчиха. А и самото му залавяне – намериха го в някаква дупка с 950 000 долара в брой, малко сиренце и кромид лук на масата – абсурд. Бягал с мотор и т.н. Аз мисля, че Саддам е в Сирия. По думите на мои арабски приятели, той е там и е жив.

- Обаче американците нямат сила да го хванат, отказали са се да го търсят и са решили да инсценират обесването му, така ли ?

-             Играта е много голяма, ние не можем да си го обясним. Те могат да го хванат, както могат да хванат Осама бин Ладен. Но вече го няма врагът – защо ще го хващат Осама? Те имат нужда от този враг, за да отделят от бюджета на Америка пари за оръжие и за противотерористични действия. Макар че, според мен по-големи терористи от тях няма. Нахлуват в която държава си изберат и започват да раздават правосъдие.

- Известен сте като националист. Какво мислите за идеята на правителството да се внасят работници от Виетнам ?

-             Аз още съм националист, но не съм скачал срещу никой етнос. Журналистите злоупотребиха с моята добрина. Опитвах се да заведа дела срещу много от тях, но прокуратурата ми отговаряше, че няма достатъчно доказателства за извършено престъпление. Но ще заведа няколко граждански дела срещу вестник „Телеграф“, срещу вестник „Експрес“ и срещу някои други издания, които се опитват да ме резилят, а аз съм един редови православен български свещеник.

- Какво е отношението на църквата към изгарянето на телата на хората, след като починат  ?

-             Това не е християнска традиция. Като бях млад свещеник, църквата се мръщеше на това да ходим да им отслужваме панахида. Впоследствие се постигна някакъв мир между висшия клир на църквата и обикновените свещеници и сега служим на душата на изгорения. А иначе не е християнско да се изгарят хора, но понеже няма места за гробове, а в София на ден умират по 70 човека, кремацията е единственият изход на този етап.

- Много хора напоследък полудяха – вървят, говорят си сами, крещят, ровят по кофите. Това на какво се дължи според вас ?

-             Това е т. нар. обсебване от демон, който ги кара да вършат несвойствени за своето мислене неща.

- С това ли се обяснява лудостта на хората ?

-             С това. Също с глада и мизерията, от които имунната система отслабва, отслабва мисълта и демонът вече може свободно да прониква.”

          Гелеменов не веднъж твърди, че  българия е управлявана от последователи на сатаната и това свое становище той изказва в едно интервю по нова телевизия. Ще Ви предостава откъс от него:

          „Отецът-екзорсист Георги Гелеменов иска да прогони злите духове от парламента



Ето каква била истината! Поне по думите на отецът-екзорсист Георги Гелеменов управляващите ни са обладани от зли духове. Това разкритие той изложи пред цяла България в студиото на Нова ТВ.

Целият проблем тръгва от факта, че сградата на Народното събрание е построена върху старо турско гробище, категоричен е попът. „Въобще не е легенда, затова и шестима български премиери са убити”, продължава скандалното изказване.

Той копнеел да прогони тъмните сили, които въртят на малкия пръст политиците ни. Най-много от лечение се нуждаел „един подскачащ политик”, а именно Волен Сидеров.”

Като завършек на тази статия ще Ви споделя интервюто което даде отец Гелеменов в студиото на предаването „Горещо” на Венета Райкова:




четвъртък, 13 септември 2012 г.

Един Човек сред човеците - но нещо повече от тях.



             Здравейте отново, макар и с малко по- дълга пауза, но всички които ме познават знаят причината, а тя е, че след няколко дена ще се роди дъщеря ми Елена - което ме прави безкрайно щастлив. Това, че ще ставам баща ( макар, че и сега се възприемам като такъв) не означава, че ще се отделя от това което обичам да правя и съм правил до сега от началото на съзнателният ми живот до този момент. След това леко предисловие искам да Ви въведа в темата която желая да споделя. За този Човек ( не случайно както тук на това място, така и в заглавието изписвам тази дума с главна буква) в един определен момент се говореше в няколко телевизионни емисии и няколко вестникарски статии, а след това всеки забрави за него - става въпрос за дядо Добри от село Байлово. За всеки е лесно да помогне материално след като е обезпечен достатъчно, но изискват се много и уникално високо развити качества за да помогнеш материално, когато не притежаваш почти нищо от последното. Дядо Добри даде един много добър урок ( макар и да не е целял последното) на всички хора в България и най- вече на така наречените високопоставени личности в обществото. Има хора за които колкото и добри думи да изговориш няма да са достатъчни и винаги ще ни се струва, че сме ги ощетили, защото не сме споделили всичко което са направили за Нас. Оставам безмълвен пред делото на този свят човек който само с една торбичка на рамо и една чашка в ръка се заема с това благородно дело. На такива хора трябва да се отдаде нужното уважение и признание. Както казваше един велик човек една снимка може да замести 1000 думи- но за дядо Добри  и сто снимки няма да ми свършат работа за да мога поне частично да изразя това което мисля за него- за това ще предложа на вниманието Ви един от репортажите  които са направени за него. Вслушайте се в думите на този Човек, макар и леко неразбирамени в тях е заложен дълбок смисъл.